Зачаках, като повтарях наум предварително подготвените си реплики. Надявах се, че планът ми ще сработи.
— Кабинетът на господин Кени, какво обичате?
— Казвам се Джак Макавой. Работя при Уилям Шифино и в момента подготвям уебсайт и система за информационно съхранение за кантората. Свързах се с Уестърн Дейта в Аризона и те посочиха „Олмън, Брадшоу енд Уорд“ като един от клиентите си тук във Вегас. Чудех се дали може да разговарям с господин Кени за отношенията ви с Уестърн Дейта.
— Днес господин Кени ще отсъства цял ден.
— Хммм. А може ли да разговарям с някой друг? Възнамеряваме днес да вземем окончателно решение.
— Господин Кени ръководи уеб присъствието и информационната колокация на нашата кантора. Трябва да разговаряте с него.
— Използвате ли Уестърн Дейта за колокация? Не бях сигурен дали е само за уебсайта.
— Да, използваме ги, обаче трябва да го обсъдите с господин Кени.
— Благодаря. Утре сутрин ще позвъня пак.
Затворих. Бях научил каквото ми трябва от „Олмън, Брадшоу & Уорд“. Обадих се в „Дейли & Милс“, повторих същия трик и получих същата информация от секретарката на управителя.
Имах предчувствието, че съм намерил връзката. И двете адвокатски кантори, представлявали двете жертви на неизвестния извършител, съхраняваха архивите си в Уестърн Дейта Кънсълтънтс в Мейса. Това трябваше да е мястото, където се бяха пресекли пътищата на Дениз Бабит и Шарън Огълви. Там ги беше открил и избрал убиецът.
Натиках папките в раницата и запалих колата.
По пътя за летището позвъних в Саутуест Еърлайнс и си купих двупосочен билет за самолета, който излиташе от Лос Анджелис в един и щеше да ме откара във Финикс за час. После наех кола и тъкмо обмислях наложителния си разговор с моя зам, когато телефонът ми иззвъня.
На дисплея пишеше „Непознат номер“ — Рейчъл най-после ми се обаждаше.
— Ало?
— Аз съм, Джак.
— Крайно време беше, Рейчъл. Къде си?
— На летището. Връщам се.
— Смени си полета. Ще се срещнем във Финикс.
— Моля?!
— Открих връзката. Уестърн Дейта. Тръгвам натам.
— Какви ги говориш, Джак?
— Ще ти обясня, като се видим. Ще дойдеш ли?
Последва дълго мълчание.
— Ще дойдеш ли, Рейчъл?
— Да, Джак, ще дойда.
— Чудесно. Наел съм кола. Смени си полета и ми се обади, за да ми кажеш кога пристигаш. Ще те посрещна на Скай Харбър.
— Добре.
— Как мина изслушването? Май наистина е било дълго.
Отново колебание. Чух в далечината да обявяват полет.
— Рейчъл?
— Напускам, Джак. Вече не съм агент.
Рейчъл теглеше куфара си с една ръка и носеше куфарче с лаптоп в другата. Аз се бях наредил при шофьорите на лимузини, които държаха табелки с имената на пристигащите си пътници, и я видях, преди да ме забележи. Тя се заозърта насам-натам, без да обръща внимание на хората, които стояха точно пред нея.
Пресрещнах я и тя едва не се блъсна в мен. Спря и поотпусна ръце, но без да остави багажа си на земята. Очевидна покана. Пристъпих напред и я прегърнах. Не я целунах. Лицето й се сгуши между шията и рамото ми. Мълчахме цяла минута.
— Здрасти — казах накрая.
— Здрасти.
— Тежък ден, а?
— Ужасно.
— Добре ли си?
— Ще се оправя.
Наведох се и издърпах дръжката на куфара от пръстите й. После я завъртях към изхода за паркинга.
— Натам. Вече взех колата и запазих хотел.
— Чудесно.
Тръгнахме мълчаливо и аз я прегърнах през рамо. Не ми беше казала много по телефона, само че е била принудена да напусне, за да избегне обвинение в злоупотреба с държавни средства — самолета на ФБР, с който бе стигнала до „Нелис“, за да ми се притече на помощ. Нямах намерение да я притискам, но все някога трябваше да науча подробностите. И имената. Тя беше изгубила работата си, за да ме спаси. Щях да го преживея само ако направех опит да й помогна. И не знаех друг начин, освен да пиша за това.
— Хотелът е много приятен — казах. — Но съм запазил само една стая. Не знаех дали искаш…
— Една стая е достатъчна. Вече не се налага да се пазя от такива неща.
Кимнах и реших, че вече не се налага да се въздържа от интимни отношения с човек, който е свързан със следствието. Явно каквото и да кажех или попитах, все я навеждах на мисли за изгубената й работа и съсипаната й кариера. Опитах нова насока.