— Знаеш ли, Рейчъл. Майната им — казах. — За всяка бюрокрация е характерно да елиминира свободомислещите и работещите, хората, от които всъщност имат най-голяма нужда.
— Не ми пука какво е характерно за всяка бюрокрация. Аз бях агент от ФБР, по дяволите! Какво ще правя сега? Какво ще правим сега?
Хареса ми, че накрая използва множествено число.
— Ще измислим нещо. Кой знае, може да обединим способностите си и да станем частни детективи. Вече си го представям. „Уолинг и Макавой, дискретни разследвания“.
Тя пак поклати глава, но този път накрая се усмихна.
— Е, благодаря, че постави името ми първо на вратата.
— А, не се бой, ти си шефът. Ще използваме снимката ти и на билбордовете. Това ще ни осигури клиенти.
Сега вече тя наистина се засмя. Не знаех дали е ромът, или думите ми, но нещо я ободряваше. Оставих чашата си на нощното шкафче и се обърнах към нея. Очите ни бяха само на сантиметри разстояние.
— Винаги ще те поставям на първо място, Рейчъл. Винаги.
Този път тя ме хвана за тила и ме притегли за целувка.
След като се любихме, Рейчъл изглеждаше освежена, докато аз се чувствах напълно изтощен. Тя скочи гола от леглото, отиде при куфара си, отвори го и започна да рови вътре.
— Не се обличай — помолих я. — Не може ли да си полежим още малко?
— Няма да се обличам. Донесох ти подарък и знам, че е някъде тук… а, ето го.
Върна се при леглото и ми подаде черна филцова торбичка от бижутериен магазин. Отворих я и извадих сребърна верижка, на която висеше посребрен куршум.
— Сребърен куршум?! Да не преследваме върколак или нещо от този род?
— Не, един куршум. Спомняш ли си теорията за единствения куршум?
— А… да.
Засрамих се от неуместната си шега. Това беше важно за нея, а аз бях развалил момента с глупавата си реплика за върколака.
— Откъде го взе?
— Вчера имах много време за губене, затова се разходих в центъра и влязох в бижутерийния магазин до главната квартира на ФБР. Явно си познават кварталната клиентела, защото продават куршуми като бижута.
Кимнах и огледах украшението.
— Не е написано име. Ти каза, че според теорията всеки си има някъде куршум, на който е написано име.
Рейчъл сви рамене.
— Беше неделя и гравьорът сигурно е имал почивен ден. Предложиха ми да отида днес, ако искам да напиша нещо върху куршума. Както знаеш, нямах такава възможност.
Разкопчах верижката и понечих да й я закача, но тя вдигна ръка и ме спря.
— Не, купих я за теб.
— Знам. Но искам да ми я подариш, когато напишеш името си върху куршума.
Рейчъл се замисли за миг и отпусна ръката си. Закопчах верижката на шията й. Тя ме погледна усмихнато.
— Знаеш ли какво?
— Какво?
— Сега вече умирам от глад.
За малко да се засмея на тази внезапна смяна на темата.
— Добре, тогава да си поръчаме румсървиз.
— Искам пържола. И още ром.
Обадихме се по телефона и успяхме да вземем душ, преди да донесат храната. Ядохме по хавлии, седнали един срещу друг на масичката, която донесе сервитьорът. Виждах сребърната верижка на шията й, но дебелата бяла хавлия скриваше куршума. Косата й беше мокра и невчесана. Помислих си, че ми се ще да схрускам Рейчъл за десерт.
— Онзи човек, дето ти е разказал теорията за единствения куршум, е полицай или агент, нали?
— Полицай.
— Познавам ли го?
— Дали го познаваш? Не съм сигурна, че някой изобщо го познава, включително самата аз. Но през последните години съм виждала името му в няколко твои репортажа. Защо те интересува?
Отговорих на въпроса й с въпрос.
— Ти ли му показа вратата, или обратно?
— Мисля, че бях аз. Разбирах, че не е редно.
— Страхотно! Значи човекът, когото си разкарала, е въоръжен, а сега ти си с мен.
Тя се усмихна и поклати глава.
— Това не е проблем. Може ли да сменим темата?
— Дадено. За какво ти се говори? Искаш ли най-после да ми разкажеш за случилото се във Вашингтон?
— Всъщност няма нищо за разказване. Просто ме приклещиха. Аз заблудих началника си за разпита в „Или“ и той ми позволи да взема самолета. Те пък провели бързо разследване и изчислили разходите. Била съм изразходвала реактивно гориво за около четиринайсет хиляди долара, което съответствало на злоупотреба с държавни средства в големи размери. В коридора чакаше прокурор и бяха готови да ми повдигнат обвинение, ако упорствам. Щяха да ме арестуват още на мига.