Выбрать главу

— Направо не е за вярване.

— Въпросът е, че аз наистина имах намерение да проведа разпита в „Или“ и всичко щеше да е наред. Обаче положението се промени, когато ти ми каза за изчезването на Анджела. Така и не стигнах до затвора.

— Това е върхът на бюрокрацията. Трябва да напиша статия за този случай.

— Не можеш, Джак. Такава е сделката. Подписах декларация за неразгласяване — и вече я наруших, като ти разказвам за изслушването. Но ако стигне до вестниците, сигурно в крайна сметка ще ми предявят обвинение.

— Не и ако материалът ги постави в толкова неудобно положение, че единственият им изход е да те върнат на работа.

Тя си наля още ром в чашката, донесена заедно с бутилката. После с пръсти извади кубче лед от водната си чаша, пусна го в рома и няколко пъти разлюля чашката, преди да отпие.

— Лесно ти е да го кажеш. Нали няма да ти се наложи да разчиташ, че ще получат просветление, вместо да те вкарат в затвора.

Поклатих глава.

— Рейчъл, колкото и да са били необмислени или даже незаконни, твоите действия ми спасиха живота — на мен със сигурност, а навярно и на много други. Например на Уилям Шифино и на всички жертви, които този неизвестен извършител няма да убие, след като органите вече знаят за него. Това нищо ли не означава?

— Не разбираш ли, Джак? В Бюрото не ме обичат. Отдавна. Смятаха, че са ме натикали в ъгъла, но аз ги накарах да ме преместят от Южна Дакота. Открих начин да ги принудя, обаче това не им хареса и те не го забравиха. Както с всичко друго в живота. Само един грешен ход и ставаш уязвим. Изчакаха да допусна грешката, която ме направи уязвима, и я използваха. Няма значение колко души може да съм спасила. За това няма категорични доказателства. Но сметката за реактивното гориво? Виж, това е доказателство.

Предадох се. Не можех да я утеша. Тя пресуши рома, изплю леда в чашата и я наля пак.

— Пийни и ти малко, преди да съм изпила всичко.

Протегнах й чашата си и Рейчъл я напълни догоре. Чукнахме се. Отпих голяма глътка. Ромът потече в гърлото ми меко като мед.

— Внимавай, с това нещо не е трудно да се натряскаш — предупредих я.

— Искам да се натряскам.

— Хубаво, но ако искаш да отидем навреме на срещата, утре трябва да тръгнем към девет и половина.

Тя пиянски тресна чашата си на масата.

— И какво? Точно какво ще правим утре, Джак? Знаеш, че вече нямам служебна карта. Даже нямам оръжие, а ти искаш просто ей така да се изтресем там?

— Искам да поогледам. Искам да видя дали той е там. После може да повикаме Бюрото, полицията или който друг кажеш. Обаче аз открих тази връзка и искам пръв да съм на мястото.

— И да напишеш за това във вестника.

— Възможно е, ако ми позволят. Но ще разкажа цялата тази история по един или друг начин. Затова искам да съм там първи.

— Само гледай да промениш името ми в книгата си, за да защитиш виновните.

— Естествено. Как искаш да те нарека?

Тя наклони глава настрани и замислено сви устни. После отново вдигна чашата си и отпи мъничко.

— Как ти звучи агент Мисти Монро?

— Като порнозвезда.

— Чудесно.

Остави чашата и лицето й стана сериозно.

— Е… стига игри и забавления. Отиваме там и какво, просто ги питаме кой от тях е серийният убиец, така ли?

— Не, отиваме там и се държим като евентуални клиенти. Развеждат ни из сградата и се запознаваме с колкото може повече хора. Разпитваме за сигурността и кой ще има достъп до деликатните правни документи, които кантората ни ще архивира и съхранява при тях. Такива неща.

— И?

— И ще се надяваме, че някой ще се издаде или може би аз ще видя онзи тип с бакенбардите от Или.

— Ще успееш ли изобщо да го познаеш без дегизировка?

— Навярно не, но той не го знае. Може да ме види и да се опита да избяга. И тогава — хоп! — той е нашият човек.

— Планът ти не ми изглежда много сериозен, Джак, Като че ли го измисляш в движение.

— Може и да е така — и може би затова имам нужда от теб тук.

— Не разбирам какво искаш да кажеш.

Изправих се, заобиколих масичката, застанах на едно коляно пред нея и поставих длан върху ръката й.

— Виж, не ми трябват служебната ти карта и пистолетът ти, Рейчъл. Имам нужда от теб, защото ако някой във фирмата направи грешен ход, дори съвсем недоловим, ти ще го забележиш и ще го пипнем.