Выбрать главу

След като приключихме в лабораторията, Чавес отключи друга врата и излязохме в нов коридор, водещ към асансьор. За да го повика, тя отново използва електронната карта.

— Сега ще ви заведа долу в бункера. Там са нашият МОЦ, основните съоръжения и сървърната ферма, с която осигуряваме колокационни услуги.

За пореден път не успях да се сдържа.

— МОЦ ли?

— Мрежов оперативен център — преведе Чавес. — Това всъщност е сърцето на фирмата.

Когато се качихме в асансьора, ни обясни, че формално ще се спуснем само един етаж, но това било на шест метра под земята. Дълбоко изкопаното в пустинята подземие правело бункера непристъпен и за хора, и за природните стихии. Пътуването с асансьора ни отне близо трийсет секунди и се зачудих дали се движи толкова бавно, за да накара евентуалните клиенти да си помислят, че се спускат в центъра на земята.

— Има ли стълбище? — поинтересувах се.

— Да, има — отвърна Чавес.

Когато стигнахме и вратата се отвори, пред нас се разкри пространство, което тя определи като осмоъгълник. От тази осмостенна чакалня, освен асансьора, излизаха четири врати. Чавес посочи една от тях.

— Нашият МОЦ, главната мрежова зала и колокационната контролна зала, която води към сървърната ферма. Ще надникнем в мрежовия оперативен център и колокационния център, но само служителите с пълен достъп могат да влизат в мрежовата зала.

— Защо?

— Оборудването е прекалено важно и в основната си част е патентовано. Не го показваме на всеки, даже на най-старите си клиенти.

Пъхна картата в заключващото устройство на вратата на МОЦ и влязохме в тясно помещение, в което едва се побирахме и тримата.

— Във всяка зала в бункера се влиза през херметична система. Когато отворя с картата външната врата, задействам алармен сигнал вътре. В момента служителите могат да ни видят и да задействат аварийното блокиране, ако решат, че сме нарушители.

Махна с ръка към камерата на тавана й пъхна картата в четеца на следващата врата.

Мрежовият оперативен център се оказа малко разочароващ. Очаквах ракетен център на НАСА, а стояхме пред две редици компютри, на които трима служители наблюдаваха мултиплексни екрани, показващи дигитални и видео изображения. Нашата водачка обясни, че следят електрическата система, температурата, трансферната скорост и всички други измерими аспекти на услугите, предоставяни от Уестърн Дейта, както и двестате камери из сградата.

Всичко това изглеждаше много внушително, ала нищо не ми се струваше зловещо или свързано с неизвестния извършител. Никой не ми приличаше на Бакенбарда. Никой не ахна, когато ме видя. Всички имаха доста отегчен вид от рутинната поява на евентуални клиенти, развеждани из сградата.

Не зададох никакви въпроси и търпеливо изчаках Чавес да продължи рекламната си реч, обръщайки се главно към Рейчъл, ИТ специалиста на адвокатската кантора. Докато поглеждах към служителите, които усърдно избягваха да забелязват присъствието ни, имах усещането, че всичко това е рутинно до театралност и че когато картата на Чавес е задействала алармения сигнал, те са скрили пасиансите от екраните си, затворили са комиксите и са се изпънали мирно, преди да минем през втората врата. Когато в сградата нямаше външни хора, херметичните шлюзове може би просто стояха отворени.

— Искате ли да отидем във фермата? — попита накрая Чавес.

— Естествено — отвърнах аз.

— Ще ви предам на нашия ГТ, който ръководи информационния център. Налага ми се да проведа още един кратък разговор по телефона, но после ще се върна да ви взема. С господин Карвър ще сте в добри ръце. Той е и нашият ГЕС.

Лицето ми вероятно издаваше, че съм объркан и се каня да задам въпрос.

— Главен технолог и главен експерт по сигурността — отговори Рейчъл, преди да успея да попитам.

— Да — потвърди Чавес. — Той е нашето плашило.

Минахме през поредния шлюз и влязохме в информационния център — слабо осветена зала, подобна на МОЦ, само че с три бюра, всяко с мултиплексен екран. На двете съседни седяха двама младежи, а на третото нямаше никого. Вляво от тях видях отворената врата на кабинет. Бюрата бяха разположени срещу два големи прозореца и стъклена врата, гледащи към просторно ярко осветено помещение с няколко редици сървърни кули. В уебсайта имаше снимка на тази зала. Фермата.