Двамата мъже се завъртяха на столовете си, за да ни погледнат, но почти незабавно се върнаха към работата си. За тях това беше поредният цирк. Носеха ризи и вратовръзки, макар че повече щяха да им отиват тениски и дънки.
— Кърт, мислех, че господин Карвър е в центъра — рече Чавес.
Единият от младежите пак се завъртя към нас — кръглолик хлапак на не повече от двайсет и пет, със смехотворен опит за брада. Беше подозрителен горе-долу колкото цветя на сватба.
— Отиде във фермата да провери сървър седемдесет и седем. Получихме някакъв странен сигнал за него.
Чавес се приближи до пустото бюро, вдигна вградения в него микрофон и натисна бутона на ствола му.
— Господин Карвър, бихте ли се откъснали за няколко минути, за да разкажете на гостите ни за информационния център?
Няколко секунди не последва отговор и тя направи нов опит.
— Чувате ли ме, господин Карвър?
Изтекоха още няколко секунди и от монтирания на тавана високоговорител се разнесе дрезгав глас:
— Да, идвам.
Чавес се обърна към нас с Рейчъл и си погледна часовника.
— Добре. Той ще поеме тази част от обиколката ви и аз ще ви взема след двайсетина минути. С това обиколката ще приключи, освен ако нямате конкретни въпроси за сградата и нашите услуги.
Понечи да си тръгне, но очите й за миг се спряха върху кашончето на стола пред свободното бюро.
— Тези вещи на Фред Стоун ли са? — попита Чавес, без да поглежда двамата младежи.
— Аха — потвърди Кърт. — Не успя да си вземе всичко. Събрахме ги и мислехме да му ги занесем. Ама вчера забравихме.
Чавес се намръщи само за секунда, после се обърна към вратата и излезе. Ние с Рейчъл останахме да чакаме. Накрая видях през стъклото мъж с бяла лабораторна престилка, който се приближаваше по една от пътеките между редиците сървърни кули. Висок, слаб и поне петнайсет години по-възрастен от Бакенбарда. Знаех, че човек може да се дегизира като по-стар. Но също като с по-малкото тегло, трудно можеш да станеш по-млад и нисък. Рейчъл незабелязано ми отправи въпросителен поглед. Поклатих леко глава. „Не е той“.
— Ей го и наш’то плашило — обяви Кърт.
Обърнах се към него.
— Защо го наричате така? Защото е мършав ли?
— Щото пази фермата от ’сичките мръсни гадни птици.
Канех се да попитам какво иска да каже, когато Рейчъл пак осветли невежеството ми.
— Хакери, тролове, вирусоносители. Той отговаря за сигурността на информационната ферма.
Кимнах. Мъжът с лабораторната престилка стигна до стъклената врата и се пресегна към невидимата ключалка вдясно от него. Чух металическо изщракване и той с плъзгане отвори вратата, влезе, затвори я и провери дали се е заключила. От сървърната зала ме лъхна студен въздух. Забелязах, че до вратата има електронен четец за длани — достъпът до самата ферма изискваше нещо повече от обикновената електронна карта. Над четеца беше монтирана кутия със стъклена вратичка, в която имаше два противогаза.
— Здравейте, аз съм Уесли Карвър, главен технолог на Уестърн Дейта.
Подаде ръка първо на Рейчъл, която я стисна и му се представи. После се ръкува и с мен и каза:
— Значи Йоланда ви е оставила на мен, така ли?
— Каза, че ще се върне да ни вземе след двайсет минути — отвърнах.
— Е, тогава ще се опитам да ви забавлявам през това време. Запознахте ли се с дежурната смяна? Това са Кърт и Мазу, нашите главни администратори. Те ръководят нещата тук, докато аз се мотая из фермата и преследвам хората, които си мислят, че могат да превземат стените на двореца.
— Хакерите ли? — попита Рейчъл.
— Да. Нали разбирате, такива места са предизвикателства за хората, които си нямат друга работа. Непрекъснато трябва да сме нащрек. Засега се справяме. Докато сме по-добри от тях, няма да има проблеми.
— Радвам се да го чуя — обадих се аз.
— Обаче всъщност не сте дошли да чуете това. Тъй като Йоланда ми е предала жезъла, ще ви разкажа малко за това какво правим тук, искате ли?
Рейчъл му кимна.
— Да, ако обичате.
Карвър се обърна към прозорците на сървърната зала.
— Това тук всъщност е сърцето и мозъкът на звяра. Сигурен съм, че Йоланда вече ви е обяснила — информационното съхранение, колокацията, сухият док, както искате го наречете, е главната услуга, която предлагаме в Уестърн Дейта. О’Конър и неговите момчета от отдел „Уебдизайн и хостинг“ може и добре да си вършат работата, обаче никъде другаде няма да намерите нещо като това тук долу.