Карвър се усмихна, ала ние с Рейчъл не реагирахме.
— Ами при извънредни ситуации? — попитах аз. — Възможно ли е някой да остане заключен вътре?
— Не, разбира се. Отвътре просто натискате освобождаващ бутон, който отваря ключалката. После плъзгате вратата. Системата има за цел да не допуска нарушители, не да затваря хора вътре.
И ме погледна, за да се увери, че разбирам. Кимнах.
Карвър се отдръпна назад и посочи трите дигитални температурни датчика над централния прозорец на сървърната зала.
— Температурата във фермата е деветнайсет градуса. Разполагаме с резервен източник на електроенергия и охлаждаща система. Що се отнася до пожарната безопасност, използваме тристепенна защита. Имаме стандартна СМРЗД с…
— Какво е СМРЗД? — полюбопитствах аз.
— Система за много ранно засичане на дим с лазерни детектори. В случай на пожар СМРЗД задейства поредица от аларми, а накрая и инсталация за сухо гасене.
Карвър посочи редица червени резервоари на задната стена.
— Това са нашите резервоари с въглероден диоксид. В случай на пожар въглеродният диоксид нахлува в залата и потушава пламъците, без да повреди електрониката и информацията на клиентите.
— Ами хората? — попитах аз.
Той отново се отдръпна назад от Рейчъл, за да ме погледне.
— Много точен въпрос, господин Макавой. Тристепенната алармена система дава на персонала в сървърната зала шейсет секунди, през които да я напуснат. Освен това правилникът за работа в залата изисква всеки да носи дихателна маска в случай на НТО.
Извади от джоба на престилката си противогаз, подобен на двата закачени до вратата.
— Какво е НТО?
— Най-тежки обстоятелства — преведе Рейчъл.
Главният технолог прибра дихателната маска в джоба си.
— Да видим, какво друго мога да ви разкажа? Ние сами произвеждаме сървърните стойки в работилницата до склада в бункера. Имаме голям запас от сървъри и съответната електроника и можем да задоволим всички нужди на клиентите си. В състояние сме да заменим всяка част във фермата в рамките на един час след нейното дефектиране. Нашата надеждна и обезопасена инфраструктурна мрежа обхваща цялата страна. Имате ли въпроси по този аспект на дейността ни?
Аз нямах, защото общо взето бях на „вие“ с техниката. Рейчъл обаче кимна, че е разбрала, а после каза:
— Значи всичко пак се свежда до хората. Колкото и добре да сте построили капана за мишки, всичко винаги се свежда до хората, които работят с него.
Карвър вдигна ръка към брадичката си и кимна. Гледаше към сървърната зала, но виждах отражението на лицето му в дебелото стъкло.
— Хайде да отидем в кабинета ми, за да обсъдим тази страна от нашата дейност.
Последвахме го. Пътьом надникнах в кашончето върху стола на свободното бюро. По-голямата част от съдържанието му явно се състоеше от лични вещи. Списания, роман от Уилям Гибсън, кутия цигари „Американ Спирит“, чаша за кафе със снимка от „Стар Трек“, пълна с химикалки, моливи и евтини запалки. Имаше и няколко флаша, връзка ключове и айпод.
Влязохме в кабинета, Карвър затвори вратата и ни посочи два стола пред стъклената маса, която използваше за бюро. На стойка с въртящо се рамо имаше двайсетинчов монитор и той го отмести, за да ни вижда. Под стъклото на бюрото забелязах втори, по-малък екран, който показваше картина от сървърната зала. Мазу току-що беше влязъл във фермата и вървеше между редиците сървърни кули.
— Къде сте отседнали? — попита главният технолог, докато минаваше зад работната си маса.
— В „Меса Верде“ — отвърнах аз.
— Хубав хотел. В неделя дават страхотни обеди.
Седна на стола си и заяви:
— Искахте да поговорим за хората. — Гледаше Рейчъл в очите.
— Да. Благодаря за обиколката на сградата, но честно казано, дойдохме за друго. Всичко, което ни показахте с госпожа Чавес, може да се види във вашия уебсайт. Тук сме, за да придобием представа за хората, с които евентуално ще работим и на които ще поверим нашата информация. Жалко, че не успяхме да се запознаем с Деклън Макгинис. Честно казано, това малко ни разколебава. Не получихме правдоподобно обяснение за тенекията, която ни върза.
Карвър вдигна ръце в знак, че се предава.
— Йоланда няма право да обсъжда въпроси, свързани с личния състав.
— Надявам се, че разбирате нашето положение — продължи Рейчъл. — Дойдохме да установим връзка, а човекът, който трябваше да е тук, отсъства.