— Напълно ви разбирам. Но ви уверявам, че макар Деклън да е директор на фирмата, състоянието му с нищо не може да повлияе на дейността ни. Той просто си взе няколко дни отпуска.
— Е, това е смущаващо, понеже е третото различно обяснение, което получаваме. И не прави добро впечатление.
Карвър кимна и тежко въздъхна.
— Ако можех да ви кажа повече, щях да го направя. Но разберете, ние тук продаваме поверителност и безопасност. И това започва със собствения ни личен състав. Ако не приемате това обяснение, може би ние не сме фирмата, която търсите.
Беше теглил чертата. Рейчъл капитулира.
— Добре, господин Карвър. Тогава ни разкажете за хората, които работят при вас. Информацията, която евентуално ще съхраняваме тук, е от извънредно деликатен характер. Как ще гарантирате сигурността й? Видях вашите двама… как ги наричате, сървърни администратори ли? Видях ги и трябва да призная, че ми приличат тъкмо на такива хора, от каквито защитавате фирмата си.
Той се усмихна широко и кимна.
— Честно казано, Рейчъл… може ли да ви наричам Рейчъл?
— Моля.
— Честно казано, когато Деклън е тук и знам, че ще идват на обиколка перспективни клиенти, обикновено пращам онези двамата да пушат навън. Само че действителността в нашата фирма и във външния свят е такава — тези младежи са най-способните в бранша. Откровен съм с вас. Да, няма съмнение, че някои наши служители са се занимавали с хакерство и са правили бели, преди да постъпят при нас. Понякога само лукава лисица може да пипне лукава лисица или поне да разбира начина й на мислене. Но криминалното минало и склонности на всеки служител тук грижливо се проверяват, както и характерът и психологическите им особености.
— Наш служител никога не е нарушавал фирмените правила, нито своеволно е прониквал в информация на клиент, ако това ви безпокои — продължи той. — Ние не проверяваме само годността на кандидата за съответното място. Внимателно наблюдаваме хората си и впоследствие, когато почнат работа при нас. Може да се каже, че ние сами сме си най-добрите клиенти. Всеки удар по клавиш в тази сграда се архивира. Можем да следим какво прави служителят в реално време или какво е правил във всеки даден момент. И редовно използваме тези две възможности на случаен принцип.
С Рейчъл едновременно кимнахме. Но знаехме нещо, което Карвър или не подозираше, или ловко скриваше. Някой тук все пак беше прониквал в информация на клиент. Убиец, който дебнеше плячката си в дигиталните полета на фермата.
— Какво се е случило с човека, който е работил там? — попитах и посочих с палец външното помещение. — Струва ми се, споменаха, че се казвал Фред. Явно е напуснал и всичките му вещи са опаковани. Защо си е тръгнал, без да ги вземе?
Карвър се поколеба. Виждах, че е предпазлив.
— Още, господин Макавой. Още не ги е взел. Но ще го направи — затова сме му ги приготвили.
Забелязах, че за него продължавам да съм „господин Макавой“, докато с Рейчъл беше минал на малко име.
— Уволнихте ли го? Какво е направил?
— Не, не сме го уволнили. Напусна по неизвестни причини. Не дойде на смяна в петък вечер и ми прати имейл, че напускал, за да се занимава с други неща. Това е всичко. Тия хлапета много се търсят. Предполагам, че някой конкурент е примамил Фреди. Ние плащаме добре, обаче другаде винаги може да дават повече.
Кимнах, сякаш съм напълно съгласен, ала си мислех за съдържанието на кашона и още някои подробности. От ФБР идват и разпитват за уебсайта „Труп в багажника“. Това се случва в четвъртък. В петък Фреди напуска, без дори да си прибере айпода.
Ами Макгинис? Канех се да попитам дали неговото изчезване е свързано с внезапното напускане на Фреди, но ме изпревари алармата на шлюза. Екранът под стъкленото бюро на Карвър автоматично превключи на камерата в шлюза. Видях Йоланда Чавес — връщаше се да ни вземе. Рейчъл се наведе напред и неволно придаде настойчивост на въпроса си.
— Каква е фамилията на Фреди?
Сякаш помежду им имаше предписано буферно пространство, Карвър се отдръпна на разстояние, равно на приближаването на Рейчъл. Тя продължаваше да се държи като агент: задаваше директни въпроси и очакваше пълни отговори заради авторитета на Бюрото.
— Защо питате за фамилията му? Той вече не работи тук.
— Просто така…
Беше я приклещил. Нямаше верен отговор, поне от негова гледна точка. Самият й въпрос хвърляше подозрение върху мотивите ни. Добре, че ни спаси Чавес, която подаде глава в кабинета и попита: