— Е, готови ли сме?
— Готови сме — отвърна Карвър. Не сваляше очи от Рейчъл. — Имате ли други въпроси, на които мога да отговоря?
Рейчъл ме погледна. Поклатих глава и казах:
— Като че ли видяхме всичко, което ни трябваше. Благодаря ви за информацията и обиколката.
— Да, и аз ви благодаря — включи се Рейчъл. — Фирмата ви е много внушителна.
— Тогава ще ви кача горе и ще ви заведа при представител на счетоводството, ако желаете — каза Чавес.
Рейчъл стана и се обърна към вратата. Отместих стола си назад и също станах. Още веднъж благодарих на Карвър и му протегнах ръка над бюрото.
— Беше ми приятно да се запознаем, Джак — каза той. — Надявам се пак да се видим.
Кимнах. Бях влязъл в списъка с малките имена.
— И аз.
В колата беше като в пещ. Бързо завъртях ключа, настроих климатика на максимум и отворих своя прозорец, докато купето се поохлади.
— Какво мислиш? — политах Рейчъл.
— Първо да се махнем оттук.
— Добре.
Воланът опари ръцете ми. Изкарах колата на заден, като използвах само възглавничката на лявата си длан. Но не потеглих веднага към изхода, а към отсрещния ъгъл на паркинга и направих обратен завой зад сградата на Уестърн Дейта.
— Какво правиш? — попита Рейчъл.
— Просто искам да видя какво има тук. Имаме право. Ние сме перспективни клиенти, нали така?
Докато обръщах и се насочвах към изхода, зърнах задната стена на сградата. Още камери. И врата. Пейка под малък навес. От двете й страни имаше пепелници с пясък, а на пейката седеше сървърният администратор Мазу. Пушеше.
— Пушалнята — каза Рейчъл. — Сега доволен ли си?
Махнах на Мазу през отворения прозорец и той ми кимна. Продължихме към портала.
— Нали работеше в сървърната зала? Видях го на екрана на Карвър.
— Е, когато зависимостта те призове…
— Представяш ли си, да излезеш тук посред лято само за да пушиш? Направо ще се изпържиш, въпреки навеса.
— Нали затова произвеждат защитните кремове с висок фактор.
Щом излязохме на шосето, затворих прозореца. Уестърн Дейта вече не се виждаше и реших, че спокойно мога да повторя въпроса си.
— Е, какво мислиш?
— Мисля, че за малко не се издъних. А може и да съм се издънила.
— Имаш предвид накрая ли? Според мен всичко е наред. Чавес ни спаси. Само не бива да забравяш, че вече нямаш служебна карта, която ти отваря всички врати и кара хората да треперят и да отговарят на въпросите ти.
— Мерси, Джак. Няма да го забравя.
Осъзнах, че е прозвучало грубо.
— Извинявай, Рейчъл. Не исках да кажа…
— Няма проблем. Знам какво искаше да кажеш. Просто съм докачлива, защото си прав и го разбирам. Не съм такава, каквато бях допреди едно денонощие. Сигурно трябва пак да се уча на обноски. Свършено е с времето, когато прегазвах хората със сила и могъщество.
Погледна през прозореца, за да скрие лицето си от мен.
— Виж, в момента не ме вълнуват обноските ти. А интуицията ти. Какво мислиш за Карвър и останалите? Какво ще правим сега?
Рейчъл отново завъртя глава към мен.
— Повече ме интересуват онези, които не видяхме там.
— Фреди ли имаш предвид?
— И Макгинис. Трябва да разберем кой е този Фреди, дето е напуснал, и каква е връзката с Макгинис.
Кимнах. Бяхме на една и съща страница.
— Смяташ, че има връзка между напускането на Фреди и отсъствието на Макгинис, така ли?
— Ще узнаем едва когато разговаряме и с двамата.
— Да, но как ще ги намерим? Даже не знаем фамилията на Фреди.
Тя се поколеба, после каза:
— Мога да опитам да се обадя тук-там, да видя дали някой още иска да разговаря с мен. Сигурна съм, че когато миналата седмица са отишли във фирмата със съдебната заповед, са взели списък на всички служители. Това е стандартна процедура.
Реших, че надеждите й са напразни. В бюрокрацията на органите напускането е окончателно. Та какво остава за ФБР. Редиците на Бюрото са толкова стегнати, че в тях не могат да проникнат дори истински ченгета. Помислих, че е крайно време Рейчъл да се пробуди, ако наистина смята, че старите й другари ще разговарят с нея, ще проверят имената и ще й съобщят информацията. Скоро щеше да открие, че е навън — и гледа вътре през петнайсетсантиметрово стъкло.