В компактната задна част на първата лодка имаше трима пътници — млад морски пехотинец и двама цивилни членове на изпитателния екип.
Втората лодка се управляваше от заместника на Скофийлд и негов верен приятел, оръжейник сержант Джина Нюман с позивна Майка или Мамчето.
Бе висока метър осемдесет и пет, с напълно обръсната глава и внушителна яка физика и позивната й нямаше нищо общо с някакви особени майчински инстинкти. Беше просто гален вариант на „Мамка ти“. В задното отделение на щурмовата й лодка имаше двама души — морски пехотинец и още един цивилен изпълнител.
Бяха минали малко повече от два часа, откакто Скофийлд и изпитателният му екип получиха спешното съобщение от Вашингтон за ситуацията на остров Дракон. Заедно с него по кодираната връзка пристигна и пакет цифрови документи.
Сред тях имаше видеозапис на разговор на руския президент с мистериозния мъж, който бе овладял острова и се представяше за водач на група, наричаща се Армията на крадците, доклад от някоя си Ретер от РУМО, в който се съобщаваше за седем инцидента с участието на въпросната армия, карта на остров Дракон и координатите на сваления „Бериев“ Бе-12, който пръв бе вдигнал тревогата.
Получиха също и кратък документ със заглавие „Действие на атмосферното оръжие“, който ги запознаваше със съставните части на инсталацията на остров Дракон — двата комина, които изхвърляха газа, шест малки сфери червен уран и ракетите, изстрелващи сферите в газовия облак. Най-общо казано, ако можеха да унищожат или саботират някой от трите елемента (преди сферите да бъдат загрети до работна температура), можеха да осуетят употребата на оръжието.
Плашилото не беше особено впечатлен — щом комините бяха бълвали газ цели шест седмици, разполагаха всъщност само с другите две възможности. Макар че като се замислеше още малко, може би имаше и друг начин…
Погледна картата на острова и реши да не рискуват.
Остров Дракон беше естествена крепост. Бреговете му представляваха отвесни стометрови скали и единствените две места, където сушата се спускаше полегато до водата (отдавна изоставено китоловно селище от 19 в. и пристанище за подводници), бяха защитени с всевъзможни огради, стени, картечни гнезда и наблюдателни кули. Имаше и трета точка на достъп — три малки островчета, сгушени в и около залива в северната част на Дракон, но този маршрут можеше да се охранява с такава лекота, че беше безполезен.
С две думи, остров Дракон беше идеален за защита и същински ад за евентуалния нападател. Дори сравнително малък гарнизон можеше да задържи цяла армия седмици наред.
Тъкмо си мислеше за намесата на тюлените, когато от „Маями“ дойде кодиран сигнал на УДВ. Подводницата вече се беше насочила към Дракон и щеше да пристигне цял час преди Скофийлд и хората му.
Последва много кратък еднозначен разговор с командира на тюлените — грубия, но опитен специалист Айра Баркър — Айрънбарк.
— Само стой и гледай, Плашило. Ще се погрижим за това — каза Айрънбарк.
— Ако изчакате само час, ще ви настигнем и ще дойдем с вас — отвърна Скофийлд. — Така де, дори не знаем колко хора има на онзи ос…
— Няма да чакам, и момчетата ми със сигурност не се нуждаят от помощта ти — заяви Айрънбарк. — Виждал съм подобни гадости и преди. Ако ще и хиляда да са, някакви си размахващи пушки мутри не могат да се сравняват с напълно обучен екип тюлени. Така че го казвам веднъж и няма да повтарям. Стой настрана, Плашило. Отиваме на онзи остров и ще застреляме всеки изпречил ни се. Не искам ти и умниците ти да ни се пречкате. Пък и с какво разполагаш, с двама морски пехотинци и шепа очиларковци от някой научен панаир ли?
— Имам седем души. Четирима морски пехотинци, включително и мен, и трима цивилни.
— Което означава, че ще си толкова от полза, колкото пръдня в асансьора. Цивилни, боже мой. Защо не оставите спасяването на света на експертите и не си останете в топлите палатки?
— Ами самолетът? — не отстъпваше Скофийлд. — Онзи „Бериев“, с който започва всичко това? Не трябва ли да го проверите, преди да действате? Пилотът може още да е жив, може да разполага с по-добра информация за неутрализиране на устройството…
— Майната му на самолета, майната му и на пилота. Вече имам план на острова и зная достатъчно, за да обезвредя оръжието. Онзи пилот не може да ми помогне.
— Е, в такъв случай аз ще го проверя.
— Чудесно. Направи го. Не ми пука. Чувал съм за теб, Плашило. Чувал съм, че си инициативен, което ще рече непредсказуем. А аз не обичам непредсказуемите хора. Прави каквото си искаш, само не ми се пречкай, ако не искаш да получиш някоя дупка от куршум. Ясно?