— Ясно.
— Айрънбарк, край.
Връзката прекъсна.
И ето че сега Плашилото и малкият му екип се носеха на юг през плетеницата канали в леда към разбития „Бериев“ Бе-12 на Василий Иванов.
Седем седмици в арктически лагер
Март — април
Как Шейн Скофийлд, бивш командир на първокласен разузнавателен отряд, се озова в Арктика с малък екип учени, е история, която сама по себе си заслужава да се разкаже.
През годините двамата с Майка бяха минали през много неща заедно — мисия в Антарктида, при която защитаваха отдалечена американска полярна станция от френски и британски специални части, онази история с бившия президент и една тайна база в пустинята в Юта на име Обект 7 и, разбира се, лова на глави, при който организация на име Великолепната дванайсеторка беше определила награда от 18 милиона долара за главата на Скофийлд.
Именно при последния случай приятелката на Скофийлд лейтенант Елизабет Гант — Лисицата, бе заловена и брутално екзекутирана — и то единствено с цел да се подиграят на Скофийлд. И макар в крайна сметка Скофийлд да бе успял с мисията си, цената на победата бе ужасяваща.
Някои властимащи смятаха, че историята го е довела до предела на психологическата издръжливост и дори го е прекършила. В един момент от мисията се носеха слухове, че се опитвал да отнеме собствения си живот. Дори Майка се бе питала дали някога ще види онзи Скофийлд, когото познаваше преди това.
Но след четири месеца траур, писан като отпуска за възстановяване от стрес, той се беше обърнал към шефовете си в щабквартирата на Морската пехота в сградата на Военноморските сили в Арлингтън и бе заявил, че е готов да се върне на работа.
Предвид опасенията за душевното му състояние (и опасенията на някои морски пехотинци, че може да им се наложи да работят с него), той бе назначен първо като преподавател в учебния център на Морската пехота на остров Парис в Южна Каролина.
Мнозина видяха в това назначение обида за един врял и кипял воин като него, но всъщност мястото се оказа чудесно.
Тъй като бе бивш командир на разузнавателния отряд, новобранците в школата на морските пехотинци на остров Парис попиваха всяка негова дума. И Скофийлд се оказа великолепен учител — безкраен източник на знания, невероятно търпелив, винаги готов да работи до късно с някой новак, който не схваща напълно материала. Учениците му го обожаваха.
Всички в щабквартирата на Морската пехота обаче знаеха, че това са глупости. Просто никой не искаше да връща Плашилото толкова бързо на активна служба. (Макар да имаше слухове, че като увреден и следователно заменим водач бил изпратен на една особено кървава мисия на остров в Тихия океан, известен като Адския остров. Никой обаче не можеше да потвърди тези слухове, а самият Скофийлд не им обръщаше никакво внимание.)
След това дойде първият опит за покушение на французите.
Бяха го причакали една неделна вечер пред ресторант в Бофор, където беше отишъл да вечеря с дядо си — двама агенти на ГДВС (Главната дирекция за външна сигурност), надяващи се да приберат обявената от френските военни награда от 5 милиона евро за Плашилото.
Скофийлд ги забеляза как се спотайват от другата страна на улицата и по-късно как вървят след него и дядо му към близкия паркинг. След като отиде до стълбите на паркинга, той бързо заобиколи, излезе им в гръб и успя да ги обезоръжи и обезвреди.
Сега френските агенти бяха в специално отделение на Левънуърт, запазено за защитени затворници. Въпреки собствените си престъпления обитателите на Левънуърт бяха проявили особен патриотизъм, когато научиха за чужденците, опитали се да видят сметката на американски морски пехотинци. Двамата французи бяха посрещнати доста топло в затвора.
Вторият опит последва шест месеца по-късно.
Случи се на безлюден черен път на няколко километра от остров Парис, докато Скофийлд шофираше по късните часове. Други двама френски агенти настигнаха колата му и откриха огън. Последва кратка престрелка, която завърши, когато Скофийлд стреля назад със своя „Дезърт Игъл“ и уби седящия на мястото до шофьора, след което изтика колата на нападателите от един мост и прати втория френски убиец в блатото долу.