За щастие бойната глава бе потънала достатъчно дълбоко, преди да избухне. Огромната тежест на водата над нея погълна до голяма степен мощта й, така че взривът не подпали небето.
Всъщност единственият човек, който бе разтърсен от взрива, бе Мариъс Калдерон.
След като видя гигантската експлозия в океана, Скофийлд въздъхна с огромно облекчение.
Беше пребит, окървавен, изтезаван, почти в несвяст от изтощение, беше изгубил свои храбри другари — но той и екипът му бяха успели напук на всички шансове да попречат на Армията на крадците да подпали света.
Едва тогава видя сателитната чиния на пода на кабината. Всичките й лампи бяха угаснали.
Антената беше изключена.
— Ох, по дяволите… — изпъшка той. — Руснаците!
Ако руснаците бяха засекли прекъсването на връзката и бяха изстреляли ракета, на Дракон и на всички на него им оставаха по-малко от двайсет минути.
Скофийлд изключи автопилота, зави рязко и се насочи обратно към острова.
Финална фаза
Плашилото срещу Армията на крадците
„След като на бойното поле разцъфнат маргаритки, лесно е да си представим, че не е имало никаква битка.“
Въздушно пространство над о-в Дракон
4 април, 14:00
Три часа след крайния срок
Грамадният „Антонов“ летеше с феноменална скорост.
Скофийлд видя силуета на остров Дракон на далечния северен хоризонт — назъбените планини на юг, северното плато с високата кула с диск в горната част и двата колосални комина.
Включи радиостанцията.
— Американски свързочен пост, чувате ли? Говори капитан Шейн Скофийлд, Морска пехота, по тревога. Някой следи ли тази честота?
Незабавно му отговори някой — бръщолевеше гневно на руски. Изведнъж сигналът прекъсна и след кратък шум се чу английска реч.
— Капитан Скофийлд, изчакайте за кодирана връзка. — Последваха няколко прещраквания. — Капитан Скофийлд, тук въздушен подслушвателен пост Браво-Чарли-Шест-Девет на Съединените щати, въздушна база „Ериксон“ на Алеутските острови. Наредено ни е да слухтим в случай, че се обадите. Моля, кажете служебния си номер и парола за потвърждение.
Скофийлд го направи, после каза:
— А сега ме свържете със ситуационната зала на Белия дом.
— Веднага, сър.
Кризисният екип на президента още се намираше в ситуационната зала на Белия дом. Сега с тях обаче имаше още двама души от Разузнавателното управление на Министерството на отбраната — Дейв Феърфакс и Мариан Ретер. Представителят на ЦРУ не се виждаше никакъв — преди да започнат изложението си, Дейв и Мариан бяха помолили той да напусне помещението.
Щом пристигна вестта, че Плашилото е на линия, съветникът по националната сигурност и бивш генерал от Морската пехота Доналд Харис натисна копчето на спикърфона.
— Плашило, тук Дон Харис. Президентът и кризисният му екип са тук при мен. Къде си и какво стана с атмосферното устройство?
— Предотвратих активирането на устройството, сър, но трябва да знам — след прекъсването на сателитната връзка руснаците изстреляха ли ракета по Дракон?
— Да, изстреляха. Преди три минути.
— Колко остава до поразяването на целта?
— Деветнайсет минути.
— По дяволите! Можете ли кажете на руснаците да активират кода за самоунищожение?
— Не. Сателитните данни показват, че контролните системи на ракетата са изключени, за да се предотврати външна намеса дори от собствената й база. След случилото се с миналата ракета, която изстреляха срещу Дракон, руснаците са се погрижили тази да не се отклони от целта. Вече нищо не може да я спре.
От другата страна на линията последва мълчание.
— Плашило? — попита Харис. — Къде си?
— В самолет на шейсет километра южно от Дракон.
— Какво си намислил, по дяволите? Махай се оттам. След деветнайсет минути островът ще се превърне в атомна гъба.
— Хората ми са там, сър — отвърна Скофийлд.
Президентът се наведе напред.
— Капитан Скофийлд, аз съм президентът…
— Извинете, сър, но случайно човек на име Дейв Феърфакс да се е свързал с Белия дом?
Президентът се обърна и изгледа Феърфакс.
— Ами да, свърза се. В момента е тук с госпожица Ретер от Военното разузнаване. Тъкмо ни запознават с някакъв план на ЦРУ, който се казва „Поразяване на дракона“, и агент на име Калдерон.