Изглеждаха съвсем дребни на фона на величествените скали и огромната подкова на залива — но точно в момента гледката изобщо не ги интересуваше.
Спускаха се бързо, много бързо. Невероятният им полет продължи цели двайсет секунди.
Скофийлд държеше здраво колана и когато видя зейналия отвор на станцията да се приближава, разпери рязко ръце и коланът се стегна около въжето.
Скоростта им незабавно намаля, но за миг той си помисли, че е набил спирачката твърде късно, задърпа с цялата си сила колана и той захапа въжето още по-здраво. Влетяха в станцията и…
… внезапно спряха.
Зак и Ема ги чакаха на платформата и помогнаха на Шампион да слезе.
Скофийлд също се пусна и си погледна часовника:
03:01… 03:00… 02:59…
— Три минути — каза той. — Тичайте. Тичайте с всичка сила.
Изскочиха от станцията и се втурнаха към огромната сграда с резервоари и цистерни.
02:00… 01:59… 01:58…
Зак и Ема тичаха отпред, следвани от Скофийлд и Шампион, която бе преметнала ръка през раменете му.
01:30… 01:29… 01:28…
На зигзаг по някакви висящи пътеки…
01:00… 00:59…
— Една минута! — извика Скофийлд.
Надолу по стълби. Шампион ги забавяше.
00:40… 00:39…
Скофийлд се приземи на долното ниво и видя вратата — свръхдебелата метална врата със знака за ядрена опасност.
— Натам!
00:30… 00:29…
Втурнаха се през залата.
00:18… 00:17…
Зак и Ема минаха през бронираната врата.
00:16… 00:15…
Скофийлд, Бърти и Шампион ги последваха.
00:14… 00:13…
Зак и Ема бутнаха тежката врата и тя се затвори с резониращ звън.
00:10… 00:09…
Всички се завтекоха надолу по бетонното стълбище.
00:05… 00:04…
През още две дебели врати.
00:03… 00:02…
През последната врата, която Скофийлд затръшна и всички се хвърлиха на пода, притиснали гръб в яката бетонна стена.
00:01… 00:00.
Миг пълна тишина.
И тогава дойде.
Ударът.
Руската междуконтинентална балистична ракета разсичаше небето като гръм — носеше се към остров Дракон с повече от 1100 километра в час.
Оцелелите членове на Армията на крадците имаха около пет секунди да се възхитят на зрелищната й огнена диря — достатъчно време, за да осъзнаят с ужас какво е това и че смъртта им е неминуема.
Ракетата се взриви.
Ослепителната светлина бе последвана от невероятно силна ударна вълна, която погълна остров Дракон.
Двата комина на базата, така исполински и грамадни, бяха блъснати от ударната вълна и за миг се превърнаха в прах. Кулата се наклони и рухна, след което също бе заличена напълно от ядрения огън. Крайбрежните скали се разтресоха от колосалната експлозия и огромни канари се посипаха в океана. Терминалът на лифта се килна от ръба и полетя надолу към залива.
Всичко бе изпепелено, всяка постройка и човек на острова бяха изпарени.
В небето се издигна огромна атомна гъба.
Остров Дракон престана да съществува.
Както и Армията на крадците.
Дълбоко в земните недра, в противоатомния бункер на Киселинния остров, Скофийлд и другарите му вдигнаха глави.
Бетонните стени се разтърсиха, но издържаха. Светлините примигнаха, но генераторите продължиха да работят.
Когато всичко свърши, всички се спогледаха.
— А сега какво? — попита Зак.
Скофийлд видя на стената стара свързочна конзола и отиде до нея. Беше свързана с генератор и като че ли работеше.
— Обаждаме се у дома. После се настаняваме удобно и чакаме някой да дойде да ни прибере.
Наложи се да чакат няколко дни.
След като се обади за втори път на подслушвателния пост на военновъздушната база „Ериксон“, Скофийлд отново бе свързан със ситуационната зала на Белия дом.
За прибирането им бе изпратена щурмова подводница „Морски вълк“ с противоатомна защита. Казаха, че щяла да пристигне след три дни. Дотогава можеха само да чакат.
По време на чакането пиеха оскъдните запаси вода и деляха пакетите готова храна, които носеше Бърти.
Скофийлд си мислеше за Майка и Баба, особено за Майка. Двамата с Баба бяха успели да спрат изстрелването на ракетата от влака, но на каква цена? Бяха ли ранени? Убити? Не бяха отговорили на повикванията му. Какво ли бе станало с Майка? Ако изобщо бе останала жива преди руския ядрен удар, не виждаше как би могла да оцелее по време на взрива. Надяваше се да си е отишла от този свят по начина, по който бе живяла — с шибан гръм, трясък и порой от куршуми.