Шофьорът оцеля. По-късно го видяха да седи на стъпалата на централата на ГДВС в Париж, целият в тиня, закопчан с белезници и с розова вратовръзка, вързана през устата му. На челото му с маркер беше написано: „Това е ваше“.
Въпреки срещата на четири очи между новия американски президент и френския му колега по темата французинът категорично отказа да отмени наградата за главата на Скофийлд.
И така се стигна до това назначение.
Морската пехота се нуждаеше от опитни бойци, които да изпробват ново оборудване в екстремни условия. В изпитанията трябваше да участват и учени от Агенцията за изследователски проекти към Министерството на отбраната, прочутата АИОП, както и частни изпълнители. Трябваше да обикалят най-различни краища на света — изпепеляващи пустини, непроходими джунгли и брутално студената Арктика — за да изпитат новите прототипове на оръжия, палатки, броня и превозни средства.
Естествено, Морската пехота едва ли би искала да изпрати най-големия си талант на мисия като тази, но по мнението на началството назначението подхождаше идеално на Плашилото — душевно наранен, вероятно непредвидим, и мишена на отмъстителна чужда държава. Мисията щеше да запълва времето му и да го държи настрана от неприятностите.
Скофийлд нямаше нищо против Арктика.
Тук беше тихо и спокойно, а по това време на годината дори красиво. Винаги бе идеално утро — слънцето се мъкнеше покрай хоризонта, без да залязва и без да се издига нагоре, къпейки ледената равнина в зрелищна хоризонтална светлина. Вярно, беше зверски студено, но въпреки това прекрасно.
Освен това имаше и чудесен екип.
Осем души и един робот.
През последните седем седмици, сгушен в лагера си от сребристи палатки, екипът на Скофийлд се справяше доста добре — толкова добре, колкото могат да се справят осем човешки същества в почти смразяващи условия.
Благодарение на помощта на Майка.
С един изпепеляващ поглед тя можеше да затвори устата на всеки, който мрънкаше и се оплакваше. Но пък единственият от екипа, който донякъде се доближаваше до определението „проблематичен“, беше старшият представител на „АрмаКорп Системс“ Джеф Хартиган, а характерният „поглед“ на Майка обикновено го караше да млъкне.
Естествено, Майка бе настояла да дойде тук. Дори главният комендант на Морската пехота не смееше да каже „не“ на Майка Нюман. След много години вярна и отлична служба тя можеше сама да избира назначенията си и отиваше там, където отиваше Плашилото.
„Защото съм неговата Мамка закрилница“ — обясняваше, когато я питаха защо го прави.
Другите двама морски пехотинци в групата бяха значително по-млади — младши сержант Били Томпсън Хлапето и ефрейтор Виторио Пузо, едър тип от италиански произход, който поради знаменитата си фамилия бързо се сдоби с прякора Марио.
Хлапето беше слабост на Плашилото. Макар да не беше надарен интелектуално (проваляше се на повечето писмени изпити), той компенсираше с желанието си да бъде по-умен. Освен това бе добродушен, малко перко и същински магьосник в умението си да разглоби и сглоби почти всеки вид оръжие.
Марио, от друга страна, беше по-труден за харесване.
Той бе навъсен и кисел тип от Инженерния корпус и когато не работеха, обикновено стоеше настрана. Много надарен механик, Марио отговаряше за поддръжката на различните превозни средства, които изпробваха.
Но подобно на Скофийлд, имаше причина Хлапето и Марио да се озоват в Арктика.
Те също бяха пречупени.
Хлапето бе оглушал с едното си ухо при инцидент при учение, така че не можеше да бъде назначен на действаща служба. А малко ровене от страна на Скофийлд разкри, че Марио бил заподозрян за изчезването на лично оръжие и автомобилни части на стойност над 20000 долара от склад на Морската пехота; не било повдигнато официално обвинение, но облаците се бяха сгъстили над него и някои гледаха на назначението му като на неофициално наказание.
Колкото до четиримата цивилни членове на екипа, ако питате Скофийлд, двама бяха страхотни, а другите двама — не чак толкова.
Зак Уайнбърг от АИОП беше типичният компютърен гений — на двайсет и девет, дългурест и хърбав, с огромни очила, които сякаш бяха предвидени за три пъти по-голяма глава.
Физик по специалност, той се бе озовал в АИОП благодарение на интересите си в областта на роботиката. Безнадеждно пристрастен към поредицата игри „Зов на дълга“ и всичко свързано с „Междузвездни войни“ и „Стар Трек“, той беше дошъл в Арктика, за да тества няколко нови изобретения на АИОП, най-важното от които бе малък робот за обезвреждане на бомби БРТЕ-500 или Бърти, както го наричаше Зак.