Красотата й не остана незабелязана от всички млади мъже в екипа. Скофийлд беше видял как Хлапето и Марио — че дори и младият Зак — понякога я зяпат отнесено. Тя обаче рядко се откъсваше от работата си и Скофийлд се питаше дали това не е нарочна тактика — потопи се изцяло в работата, за да не ти се налага да се занимаваш с нежелани ухажори.
Последните двама цивилни от екипа най-често се държаха настрана.
Джеф Хартиган беше старши представител на „АрмаКорп Системс“, производител на щурмови и снайперистки карабини. От „АрмаКорп“ се опитваха да убедят Морската пехота да купи най-новата им карабина MX-18, но военните настояваха за тестове в арктически условия, преди да се съгласят.
На четирийсет и осем Хартиган бе най-възрастният член на групата. Освен това вероятно беше единственият, който имаше някакъв по-важен статус в реалния свят. Поради това виреше високомерно нос и не го беше грижа за никого, когото смяташе за по-долу от себе си, което на практика включваше всички останали в лагера; изобщо не се интересуваше какво мислят другите за него, стига да записваха резултатите от тестовете на карабината. Като се изключат изпитанията, прекарваше повечето време в палатката си, далеч от другите; стигаше дори дотам да праща личния си асистент, също толкова надутия младши чиновник Чад, да му носи храната.
Като цяло тестовете вървяха добре.
Карабината на „АрмаКорп“ се представи безупречно в ледените условия (което направи Хартиган още по-непоносим), а Бърти бръмчеше наоколо, неуязвим за снега и скрежа, обезвреждаше експлозиви и разбиваше ледени блокове с малката си, но изключително мощна картечница М249.
Новият антиексплозивен гел, произведен от австралийската компания ДСС, се представи идеално в студа — след като лепкавото вещество се нанасяше върху голям сандък, той можеше да издържи и най-силния взрив; опъна се дори на мощния пластичен експлозив PET, донесен специално за изпитанията. По-дълго издържащите дихателни апарати и костюмите за студена вода работеха отлично, както и новите щурмови десантни превозни средства — някои се съмняваха дали клапаните на гумените им плъзгачи няма да замръзнат от ниските температури, но те издържаха чудесно.
Майка хареса новите ГУХ (Готови за употреба храни), които трябваше да опитат. Всяка дажба беше в пластмасова туба с размерите на голям маркер, така че се пренасяха изключително лесно. В тубите имаше желе на прах, високоенергийно протеиново блокче и три нови таблетки за филтриране на вода, които действаха великолепно.
— Желето има вкус на лайно — каза Майка, — но новите хапчета са направо супер. Най-добрата вода, която съм опитвала на терен, а не се посрах нито веднъж.
— Това винаги е било проблем с филтриращите таблетки — каза Зак. — Тези са на хитозанова основа и засега резултатите са чудесни. Хитозанът е естествен полизахарид, който се разтваря в тялото. Знаеш ли, че освен това е основна съставка на гела „Целокс“, който се използва при огнестрелни рани?
Майка вдигна ръка.
— Чакай малко, гений такъв. Оплетох се още при онова полизаха-нещо-си. Схващам. Става дума за изумително ново вещество, което ще промени начина ни на живот.
— Нещо такова — умърлуши се Зак.
Майка обаче проявяваше по-голям интерес към друго устройство, което тестваше Зак — нов високотехнологичен брониран налакътник.
АИОП разработваше устройството с надеждата то да стане стандартно оборудване на морските пехотинци и рейнджърите. Произведен от леки въглеродни влакна, предпазителят покриваше ръката от китката до лакътя и сред останалите неща имаше и LCD екран с висока резолюция.
— Екранът е предвиден да показва данни в реално време, видеосигнали и дори сателитни снимки на войника на терен — обясни Зак, докато двамата стояха пред палатките и го тестваха.
— Сателитни образи в реално време ли? — Майка си беше сложила налакътника и се взираше в малкия правоъгълен екран.
Зак се пресегна и докосна някакви икони по него. Екранът оживя и показа черно-бял образ на двама души, гледани право отгоре, застанали насред гола бяла равнина до някакви шестоъгълни предмети.
— Добре, а сега помахай — каза Зак.
Мамчето помаха с лявата си ръка.
Едната от фигурите на екрана също помаха.
— Охо, това е наистина жестоко… — промълви Майка.
— Работи като сателитен телефон — обясни Зак. — Криптиран, разбира се. Но стига да имаш връзка със спътника, можеш да получаваш картина в реално време, данни, дори гласови сигнали. Не казвай на никого, но го конфигурирах така, че можеш дори да сърфираш в интернет.