Майка му се ухили.
— Знаеш ли, умнико, ние двамата с теб ще се окажем чудна партия.
Зак грейна.
Някои неща не успяха да преминат изпитания — например антиурсинният агент или „репелент против бели мечки“, както го кръсти Майка. Макар Зак най-прилежно да бе напръскал всички палатки, броня и водолазни костюми, тестовете се провалиха, тъй като през целия им престой нито една бяла мечка не доближи лагера (което накара Майка да заключи: „Ами значи действа, нали така?“).
А някои неща изобщо не работеха добре.
Новата версия на гранатомета „Предатор“ замръзваше, докато старият модел нямаше никакви проблеми. Сензорът за движение на бронирания налакътник отначало като че ли работеше добре, но към края започна да долавя някакъв голям движещ се обект, дълъг стотина метра, на по-малко от километър от лагера им.
Наоколо обаче нямаше нищо. Безкрайната ледена равнина, разкъсвана от разширяващи се пукнатини, се простираше до хоризонта, сурова и напълно пуста.
— Може да улавя косатки под леда — предположи Скофийлд. — Или дори някоя подводница.
— Не, това е латерален детектор. Той сканира средата хоризонтално, не надолу. Някакъв бъг е — оклюмало отвърна Зак. — Жалко. Но пък нали затова сме дошли тук, за да проверим тези неща.
Естествено, през седемте седмици в затънтения арктически лагер бяха имали добри и лоши дни, по някое спречкване или спорове за дребни неща.
Като например онзи път, когато Майка случайно обърка айфона на Зак със своя и реши да послуша музика.
— Проклет хип-хоп боклук! — възкликна тя и побърза да извади слушалките от ушите си. — Как изобщо можеш да слушаш това? Асансьорна музика.
— Защо не кажеш ти какво слушаш? — заяде се Зак.
— Музиката достигна върха през осемдесетте, млади ми приятелю. Хюи Луис и новините. Фийгъл Шарки. Ози Озбърн, който отхапваше главата на шибан прилеп на живо на сцената. Същото се отнася за филмите. Сериозно, от „Хищникът“ не е имало сериозен як екшън. Арни вилнееше. Ами Джеси Вентура Тялото? Господ е счупил калъпа, след като е сътворил Джеси Вентура. Днешните холивудски актьори без изключение са меки китки. Можеш ли да си представиш някоя днешна знаменитост да каже „Нямам време за кървене?“.
Зак трябваше да признае, че не може да си представи.
Все пак успя да я убеди да послуша малко друга модерна музика и накрая Майка си призна, че доста си пада по Лейди Гага.
— Хей, аз също съм свободна кучка! — възкликна, след като чу една нейна песен.
Друг път, докато седяха около газовия котлон в палатката, играеща ролята на столова, Хлапето каза:
— Майко, вчера видях една косатка да излиза за глътка въздух в една дупка в леда. Виждала ли си такова чудо?
Майка качи левия си крак на масата и дръпна крачола си. Кракът й от коляното надолу се оказа протеза — сребристи пластини, шарнири и хидравлика.
Зак се наведе напред.
— Това неръждаема стомана ли е?
— Титан — отвърна Майка. — Имам си го благодарение на една косатка, с която се срещнахме в Антарктида.
— Какво стана с косатката? — попита Хлапето.
— Умря — прозвуча безразличният отговор.
— Майка я застреля в главата — обясни Скофийлд.
— Застреляла си косатка в главата? — опули се Хлапето.
— Проклетата риба беше захапала крака ми. Какво друго да правя?
— Всъщност китовете не са точно риби, а… — започна Зак.
— Знам, че са бозайници! — сряза го Майка. — Господи, всички ми го казват. Но когато някой от тях те е спипал за крака и те тегли надолу, изобщо няма да ти пука, че са шибани бозайници, повярвай ми!
Скофийлд се ухили.
По време на дълги експедиции хората разговарят за много неща около лагерния огън и тази група не беше по-различна.
Обсъждаха политика, спорт, премахването на Осама бен Ладен и всякакви други теми.
Веднъж заговориха за напредъка на Китай. Това бе една от малкото вечери, когато Джеф Хартиган благоволи да се храни с групата и дори заговори доста въодушевено по темата.
— Направо не е за вярване, че само преди трийсет години Китай беше посмешище за целия свят, затънтена селска страна — каза той. — А сега е истински двигател на света. Милиард и триста милиона души, повечето от които работят във фабрики срещу няколко долара на ден и произвеждат всички хладилници, играчки и музикални уредби. Сега в Китай има огромна средна класа, която иска всичко, което имаме ние на Запад — коли, айфони, последните писъци на модата. Китай е бъдещето за всеки бизнес в света като доставчик и като потребител.