Освен това изобщо не си беше представял, че отново ще управлява „Бериев“; пристигането на екипа му на острова обаче, нямаше нищо общо с плана.
Десет минути по-рано, по време на нощния полет от сушата, „Бериев“ направи бавен кръг над остров Змей, затънтено парче суша зад Полярния кръг.
Средно големият полупланински остров Змей (или остров Дракон) навремето бе един от пазените в най-дълбока тайна обекти в СССР, наред с центрове за ядрени изследвания като Арзамас-16 в Саратов и комплекси за биологични оръжия като института „Вектор“ в Колцово. Сега масивните му постройки дремеха, поддържани от редуващи се малобройни екипи като този на Иванов от Дирекцията за специални оръжия. Иванов и дванайсетте момчета от специалните части идваха за осемседмичната си смяна по охрана на острова.
Когато пристигнаха, всичко изглеждаше нормално.
С отминаването на зимата ледът около Змей беше започнал да се разпуква, когато Арктика видя слънце за първи път от месеци. Огромният замръзнал океан, продължаващ на север към полюса, приличаше на огромно пано опушено стъкло, по което са удряли с чук — безброй пукнатини се разпълзяваха всички посоки.
Студът обаче не бързаше да си отиде. Комплексът на Змей си оставаше покрит с тънък слой скреж.
Въпреки това представляваше невероятна гледка.
Поразителната централна кула на базата беше запазила футуристичния си вид, макар да бе построена преди три десетилетия. Висока колкото двайсететажна сграда, тя приличаше на летяща чиния, кацнала върху масивен бетонен стълб. Две по-стройни малки островърхи кули бяха кацнали върху основния диск наред с ниския стъклен купол на командния център.
Грамадната структура се извисяваше над центъра на острова като някакъв сигнален фар от космическа ера. На изток от нея се издигаха два огромни комина. За разлика от изтънчената грация и финес на кулата, от комините лъхаше единствено на груба сила и мощ. Бяха същите като охладителните кули, които можеха да се видят на атомните централи, само че два пъти по-големи.
Голямата и оживена навремето база показваше обичайните признаци на минимално обитаване; само тук-там се виждаха светещи точици — по офисите, по постройките на охраната и по самия диск.
Това беше и крепост. Добре защитен от конструкцията и от ландшафта, малък отряд като този на Иванов можеше да отблъсне всяка атака. За превземането на остров Змей бе нужна цяла армия.
Когато самолетът стигна до острова и направи кръг над него, Иванов видя от мястото си постоянния стълб пара, който излизаше от комините и се издигаше високо в небето, преди да бъде отнесен на юг. Това бе странно, но не и повод за тревога; най-вероятно екипът на Котски изпускаше натрупалата се пара от геотермалните тръби.
След кацането екипът от специалните части слезе от самолета и пое към хангара, където стоеше самият Котски и им махаше с ръка. Иванов се задържа в самолета с един млад редник, който имаше за задача да носи новия уред за лазерна комуникация „Самовар-6“.
Това малко забавяне спаси живота им.
Момчетата от Спецназ се намираха насред пистата и бяха напълно открити, когато бяха покосени от внезапен автоматичен откос от невидими нападатели, които явно бяха устроили засада.
Иванов се метна на мястото на пилота, призова уменията си от миналото и форсира двигателите, за да се пръждоса от това място — и в момента бягаше от остров Змей.
Иванов включи радиостанцията и извика:
— Дирекция! Дирекция! Тук Страж две…!
Ушите му се изпълниха със статичен шум.
Заглушаваха спътника.
Опита земната система. Без резултат. Същото положение.
Задъхан, Иванов се обърна и грабна „Самовар“ от мястото зад себе си. Новото устройство трябваше да работи на остров Змей. То представляваше лазерно-оптична предавателна система, осигуряваща защитен контакт със спътника си не чрез радиовълни, а с помощта на насочен лазер. „Самовар“ беше разработен специално за заобикалянето на обичайните техники на заглушаване.