Покашляне.
Представителят на ЦРУ прочисти гърлото си и се обади за първи път от началото на срещата.
— Това — рече той — може и да не е съвсем вярно.
— Остров Дракон — каза представителят на ЦРУ — наистина беше една от най-шантавите издънки на Студената война. Да бъдем откровени. Онова там беше най-напредничава наука без никакви спънки, без етични или други граници. На Дракон най-добрите физици на руснаците можеха да работят с най-екзотичните и опасни вещества, известни на човека, включително и с онези венериански проби, за които споменахте. И всичко с една цел — да създадат нови форми на смърт. Остров Дракон беше перлата в короната на Дирекцията за специални оръжия на Съветската армия. Учените не само избутваха пределите, а понякога ги прекрачваха. Дракон беше тяхната Зона петдесет и едно, Лос Аламос и Плъм Айланд, взети в едно. Но когато през деветдесет и първа Съветският съюз се разпадна, програмата на остров Дракон бе прекратена. Само че нещата, които бяха събрали там, бяха толкова екзотични, че унищожаването им пораждаше повече въпроси, отколкото отговори. И затова оттогава руснаците изпращат там само минимални екипи, които просто да поддържат осветлението, така да се каже, да са сигурни, че стабилните твърди вещества няма да се превърнат в нестабилни течности и че съставките, които трябва да се пазят при температура абсолютна нула, ще си останат на абсолютна нула. Иначе казано, остров Дракон си остава къщичка на ужасите.
Представителят на ЦРУ се обърна към президента.
— И мой неприятен дълг е да ви съобщя, сър, че руснаците наистина са построили Тесла устройство и го държат там. Наричат го „атмосферно оръжие“ и е двустепенно. Първата степен е изпускането на леснозапалим газ през два огромни отдушника на Дракон; втората е експлозивният катализатор, който запалва газа. Въпросният катализатор най-общо представлява квазиядрен експлозив, съставен от вътрешно ядро нечист уран двеста трийсет и осем, наричан още „кървав“ или „червен уран“ поради характерния му плътен цвят. Червеният уран не е толкова силен и радиоактивен, колкото пречистения ураниев оксид, но несъвършената му атомна структура го кара да реагира с ТЕБ много по-интензивно, отколкото би го направил обикновен ядрен взрив; всъщност обикновена атомна бомба не би запалила облака.
— Сферата червен уран е малка, приблизително колкото топка за голф — продължи той. — Поставяте я в стандартен берилиев имплозивен детонатор като онези, които има в обикновените атомни бомби, след което я изстрелвате с ракета в газовия облак. Взривът е достатъчно горещ, за да запали газа и да даде началото на верижна реакция с нажежен до бяло киселинен пожар, който се понася по Северното полукълбо и подпалва самата атмосфера. Все едно да запалиш бензин с кибритена клечка, само че в случая получаваш огнена буря с глобални размери.
Президентът поклати невярващо глава.
— Кой може да създаде подобно нещо? Унищожи ли Северното полукълбо, ще унищожи и самите тях.
— Всъщност, сър, целта е била точно тази — отвърна заместник-директор Гордън от РУМО. — Подобно устройство се нарича оръжие на „изгорената земя“ — оръжие, което да използваш, след като си изгубил войната. Когато разбират, че губят Втората световна война, германците започват да се оттеглят, като изгарят всичко след себе си. Идеята е, че щом така или иначе ще претърпят поражение, противникът да не спечели нищо с победата си.
— Само че това оръжие не просто изгаря тяхната страна, но заличава цялата северна половина на Земята — отбеляза президентът.
— Точно така, сър — каза Гордън. — Господин президент. Ако някой е превзел остров Дракон и е задействал Тесла устройството, тогава да, имаме проблем, но изглежда сме го засекли навреме. Който и да се намира на острова, ще трябва да изхвърля леснозапалим аерозол в атмосферата в продължение на седмици, ако иска оръжието да постигне някакъв ефект.