В ситуационната зала се чуха облекчени въздишки.
Боулинг от НРС обаче преглътна с мъка.
— В такъв случай едва ли ще поискате да видите това. — Той натисна бутон на лаптопа си и на екрана се появи ново изображение. — Тази снимка е направена преди четири седмици.
— А тази преди две.
— Последната снимка е направена преди четирийсет и пет минути, след като засякохме сигнала за тревога на господин Иванов.
— Мътните да го вземат… — изпъшка някой.
— Исусе Христе…
Навъсеният облак беше плъзнал по цялото Северно полукълбо на грозна издължена спирала и покриваше всяко по-голямо парче суша в горната половина на света. Приличаше на петролно петно, замърсяващо планетата, с тази разлика, че се разпространяваше в атмосферата. Образът на омърсената Земя стоеше зловещо пред смаяните лица на екипа за отговор на кризисни ситуации.
— Онзи, който е превзел остров Дракон, е изпомпвал запалителен газ в продължение на почти шест седмици — каза Боулинг. — Изхвърлили са го в атмосферата и въздушният поток се е погрижил за останалото. Цялото Северно полукълбо вече е покрито с този газов облак.
В същия момент в залата забързано влезе млад асистент и подаде на заместник-директора на РУМО някакъв лист.
Гордън прочете написаното и рязко вдигна глава.
— Господин президент. Това е от руската ни подслушвателна станция. Засекли са спешно съобщение от началника на Дирекцията за специални оръжия в Саров до руския президент в Москва. Текстът гласи:
„Господин президент,
Остров Дракон е овладян от неизвестни лица.
Анализът на сателитните данни показва, че от известно време, вероятно от около четирийсет и един дни, има изхвърляне на газ в атмосферата над острова.
Отдалеченият анализ потвърждава, че шест от урановите сфери на Дракон се подготвят за употреба. Подготовката отнема приблизително двайсет часа и е започнала преди около седем часа.
Разполагаме с пет часа да попречим на неизвестния противник да задейства атмосферното оръжие.“
Гордън свали листа.
В залата се възцари гробно мълчание.
Президентът погледна часовника на стената. Беше 17:00, или 6:00 на Дракон.
— Да не искате да ми кажете, че след пет часа неизвестно кой ще задейства някакво си супероръжие, което ще подпали атмосферата на цялото Северно полукълбо?
— Точно така, сър — отвърна Гордън. — Имаме пет часа да спасим света.
Президентът стана.
— Веднага ме свържете с руския президент…
Вратата на ситуационната зала рязко се отвори. Млад майор от Военновъздушните сили се втурна вътре.
— Господин президент! Руснаците току-що изстреляха междуконтинентална балистична ракета от Омск в Сибир! Насочва се към цел в Северния ледовит океан, някаква отдалечена островна база. Използват ядрено оръжие срещу един от собствените си острови!
Кремъл
Москва, Русия
По същото време, в подобна подземна зала в Москва, руският президент и неговият екип за отговор на кризисни ситуации наблюдаваха в реално време полета на ракетата, следен от спътник.
Мигаща точка показваше ядрения връх на МКБР, носещ се право към остров Дракон.
— Поражение след четири минути — обяви операторът на конзолата.
Точката пълзеше бавно към Дракон.
В помещението цареше мъртвешка тишина.
Погледите на всички бяха приковани към екрана.
— Три минути до… момент! Ракетата променя курса си. Какво, по дяволите…?
— Какво става? — остро попита руският президент.
— Ракетата. Тя… обръща. Връща се към силоза си…
В ситуационната зала на Белия дом президентът и екипът за отговор на кризисни ситуации гледаха на подобен екран как руската ракета се връща по обратния си път.
— Нима се връща към мястото, от което е изстреляна? — попита президентът. — Защо?
— Проникнали са в насочващата система на ракетата… — зловещо обяви Алиша Гордън.
— Кой го е направил?