— Към контролната зала! — отвърна Скофийлд. — Трябва ми информация за ония нещастници!
Стигна до най-близката стълба и бързо се заизкачва.
След трийсет секунди Шейн Скофийлд влезе в контролната зала на тайфуна.
Всичко беше покрито с прах. В ъглите имаше плесен. Само случайните отражения на лъчите на фенерчетата издаваха, че под праха се крие лъскав метал.
Капитанът изтича при перископа на командната платформа, повдигна го и се обърна към Книга II.
— Опитай се да включиш електричеството. Тази подводница е била свързана с геотермичния източник на базата. Може още да има енергия. Задействай сателитните и радиоантените.
— Слушам — отвърна Книга II.
Перископът достигна цялата си височина. Скофийлд долепи око до окуляра. Обикновен оптичен перископ — нямаше нужда от електронна енергия, за да функционира.
Видя залата на сухия док — вълните, които заливаха шахтата около тайфуна, и шестима наемници, които стояха около дока и наблюдаваха прииждащата морска вода.
Завъртя перископа и погледна към равнището на терасите над шахтата.
Там видя още наемници. Един от тях диво жестикулираше. В резултат друга група от шестима души се затича към трапа, свързващ рубката на подводницата със скелето.
— Видях те… — каза Скофийлд на мъжа. — Книга? Какво става с тока?
— Един момент, нещо съм позабравил руски… чакай, готово…
Той натисна няколко копчета и изведнъж навсякъде светнаха зелени лампи.
— Опитай сега — каза Книга.
Скофийлд взе едни прашни слушалки и задейства електронната антена на подводницата — скенер, който просто пресяваше всички радиочестоти в търсене на активност.
В слушалките мигновено се разнесоха гласове.
— … това шантаво копеле взриви тъпата шлюзова стена!
— … влязоха през торпедния апарат. В подводницата са!
Последва ги по-спокоен глас.
И когато погледна през перископа, Скофийлд видя, че говори застаналият на терасата командир.
— Зелен отряд, атакувайте подводницата през рубката. Син отряд, потърсете друг трап и го използвайте като мост. Разделете се на две групи по двама и влезте в подводницата през предния и задния люк…
Скофийлд напрегнато се вслушваше в гласа.
Отсечен акцент. Южноафрикански. При това спокоен. Без следи от вълнение или тревога.
Лош признак.
Командир, който току-що е видял, че хората му са пометени от цунами, би трябвало да е потресен. Тоя тип обаче изглеждаше напълно спокоен.
— Получиха се сведения от радара. Първият приближаващ се въздушен обект е определен като изтребител Як Сто четирийсет и едно. Това е Унгареца…
— Кога се очаква да пристигне? — попита командирът.
— Според сегашната му скорост, след пет минути…
Командирът обмисли тази новина.
— Капитан Мишело — каза той. — Пратете ми всички хора, с които разполагаме. Искам да свърша преди да пристигнат конкурентите ни.
— Слушам — отговори му глас с френски акцент.
Умът на Скофийлд превключи на бързи обороти.
Канеха се да щурмуват тайфуна — през рубката, предния и задния люк.
Пристигаха и подкрепления… но откъде?
„Добре — овладя се той. — Дай на заден. Мисли!
Противниците. Какви са те?
Някакви наемници.
Защо са тук?
Не знам. Единственият намек са липсващите глави. Главите на Маккейб и Фарел…
Какво друго?
Онзи южноафриканец спомена, че идвали «конкуренти». Каква странна дума… «конкуренти».
Какви възможности имаш?
Малко. Нямаме връзка с базата, нямаме непосредствен изглед за спасение, поне докато не пристигне Осемдесет и втора въздушна дивизия, а дотогава има още трийсет минути…
По дяволите — помисли си Скофийлд, — още цял половин час, най-малко.“ Това беше най-голямото преимущество на противника му.
„Времето.“
Освен споменатите „конкуренти“ те разполагаха с цялото време на света, за да пипнат морските пехотинци.
„Следователно първо трябва да променим тъкмо това — реши Скофийлд. — Трябва да ограничим времето в тази ситуация.“
Огледа се и прецени съзвездието от лампи, осветяващи контролната зала.
Имаше ток…
Което означаваше, че навярно би могъл да…
Спомни си за шестте ракетни силоза долу — бяха запечатани, докато всички други бяха отворени.
В тях може би все още имаше ракети. Естествено руснаците бяха свалили бойните им глави, но самите ракети сигурно бяха останали.
— Замести ме — повика той Кларк при перископа. — Казвай ми къде са ония.
Ефрейторът застана на мястото му, а Скофийлд се втурна към близкия пулт.
— Ела да ми помогнеш, Книга.
— Какво си намислил? — попита Книга II.
— Интересува ме дали ракетите в тази подводница все още действат.