Гласът на Майка стана сериозен.
— Бягай, Плашило. Ти си по-ценен от стара пушка като мен. — Тя го погледна изпод навеса. — Винаги си бил по-ценен. Аз имам значение само докато защитавам живота ти. Позволи ми да го направя. А сега бягай, хубавецо! Бягай! Бягай! Бягай!
И тогава Скофийлд видя Майка да извършва нещо едновременно смело и самоубийствено.
Тя се изправи в цял ръст на прозорците на навеса и с див вик „Яяяяяяяяя!“ започна да стреля по двете групи наемници.
Неочакваната й постъпка накара командосите да се заковат на място. И двете групи изгубиха първия в колоната сред ужасяващ фонтан от кръв, но по-важното бе, че Скофийлд и Найт получиха възможност да се измъкнат.
— Влизай! — извика Найт и натисна бутона с надпис, „ЛЮК“ на една от жълтите подводници. Кръглият люк върху корпуса й се отвори като бленда на фотоапарат. — Не оставяй саможертвата й напразна!
Скофийлд стъпи с единия крак в люка, погледна назад към Майка — и в този момент огънят на двете групи наемници я застигна.
— По дяволите, не!… — ахна той.
Откосите на супербързите автомати улучиха Майка, куршумите се забиха в гърдите й… и пак… и пак…
Тя рязко се изправи, олюля се, спря да стреля, долната й челюст увисна, очите й се изцъклиха…
… огромното й тяло се строполи на земята под прозорците на навеса и в мъглата от дим и летящо стъкло Скофийлд я изгуби от поглед.
Миг преди двете групи наемници окончателно да решат проблема.
Като стрелят с гранатохвъргачки по навеса.
Два стълба дим се понесоха от две страни към малкия навес на Майка.
Улучиха го едновременно и — бум! — четирите стени на навеса избухнаха навън, цялата постройка се взриви и плоският й покрив пропадна във водата на пет метра под коридора.
Скофийлд понечи да излезе от подводницата, ала Найт го бутна вътре.
— Не! Тръгваме! Веднага! — надвика грохота на стрелбата Черния рицар.
После натика Скофийлд в люка и морският пехотинец се вмъкна вътре…
… само за да открие, че там вече има друг.
Скофийлд скочи на пода на миниподводницата и вдигна поглед тъкмо навреме, за да види летящото към лицето му острие на сабя.
Инстинктивна реакция — той измъкна празния си пистолет „Х & К“ и — дзън! — летящото към гърлото му острие се удари в предпазителя на спусъка и спря: на сантиметри от целта си.
Пред Скофийлд стоеше Дмитрий Заманов.
Майорът стискаше късата казашка сабя с две ръце и в очите му блестеше омраза.
— Избрал си неподходящо скривалище — изръмжа руският ловец на глави.
И преди Скофийлд да успее да помръдне, натисна два бутона.
Първо вътрешния бутон „ЛЮК“.
Люкът с бръмчене се затвори.
И после бутона „ОСВ ВЕРИГИ“. Стомахът на Скофийлд неочаквано се обърна, защото миниподводницата падна от веригите си право надолу и със силен плясък се стовари в покачващата се вода.
— По дяволите! — Алоишъз Найт не можеше да повярва. — Какво стана?!
Тъкмо бе натикал Скофийлд в жълтата миниподводница и се канеше да се вмъкне след него, когато люкът се затвори под носа му и малкият съд падна във водата под външния коридор!
Свръхскоростни куршуми рикошираха от гредите наоколо му — наемниците от ИО–88 заобикаляха унищожения навес и се приближаваха към него.
И Найт направи единственото, което можеше. Хвърли се във втората миниподводница.
Скофийлд и Заманов се биеха.
Без никакъв стил. Без изящни техники.
Обикновен уличен бой.
Търкаляха се и се млатеха в тясната подводница.
Празният пистолет на морския пехотинец беше безполезен; ключът бе казашката сабя на майора.
И тъкмо затова, след като подводницата с плясък подскочи във водата, Скофийлд удари Заманов по китката и го накара да пусне оръжието.
После се сборичкаха свирепо — американецът, защото му даваше сили саможертвата на Майка, руснакът, защото беше психопат.
Блъскаха се в стените, биеха се жестоко, пускаха си кръв с всеки удар.
Скофийлд счупи скулата на Заманов.
Заманов счупи носа на Скофийлд и с друг удар извади слушалката от ухото му.
После се вкопчи в него, притисна го към контролния пулт и не щеш ли… миниподводницата започна да…
… потъва.
Скофийлд погледна и видя, че е натиснал бутона „БАЛАСТ“. Миниподводницата се потопяваше.
И внезапно се озоваха под водата. През двата полусферични купола се виждаше подводният свят на ракетния трюм.
Цареше тишина, всичко имаше синкав оттенък — подът, ракетните силози, труповете — изумителен изкуствен подводен пейзаж.
„Талбот“ леко се наклони надясно и подът на трюма се издигна под ъгъл от двайсетина градуса.