Натисна електрическия ключ и пултът оживя. Появи се екран с място за въвеждане на парола и той написа открития от СРС съветски код, който беше получил преди началото на операцията.
Наречен „универсален изключващ шифър“, той представляваше нещо като електронен шперц, абсолютен шперц, предназначен за употреба само от най-висшите съветски ръководители. Осемцифрена парола, която отключваше всички електронни ключалки от съветската епоха. Бяха го дали на Скофийлд, за да се справя с дигиталните ключалки в Краск–8. Очевидно имаше американски еквивалент, известен само на президента и неколцина висши военни, но капитанът не го знаеше.
— Виждам шестима души на равнището на терасата, насочват се към трапа! — извика Кларк. — Още четирима са на долния етаж и влачат мост, за да се качат на подводницата!
Книга II натисна няколко бутона и отвори екран, който потвърди, че няколко ракети все още са в силозите си в предния отсек на тайфуна.
— Аха — без да откъсва очи от екрана, каза сержантът. — Ядрените бойни глави са демонтирани, но ми се струва, че ракетите още действат. Май са шест…
— Трябва ми само една — отвърна Скофийлд. — Отвори люковете на шестте функциониращи ракети, после отвори още един люк.
— Още един ли?
— Довери ми се.
Книга II само поклати глава и изпълни нареждането, като натисна бутоните на седем ракетни силоза.
Седрик Уексли се ококори.
Виждаше заобиколения отвсякъде с вода тайфун, виждаше напредващите си към него хора…
… после за огромно свое удивление видя, че седем от предните ракетни люкове бавно се отвориха на хидравличните си панти.
— Какво става, по дяволите? — възкликна наемническият командир.
— Какво правиш, по дяволите? — попита Книга.
— Променям времевите рамки на това сражение — поясни Скофийлд.
Отвори нов екран и видя точните координати на Краск–8: 07914,74, 7000,01. Отговаряха на координатите, които бяха използвали при скока от бомбардировача стелт.
Капитанът мигновено се приготви да изстреля ракетите — въведе продължителност на полета двайсет минути и координати 07914,74, 7000,01.
Не очакваше да излетят всички ракети. Ракетното гориво в повечето от тях навярно бе изтекло през последните няколко години.
Трябваше му само една.
Успя с четвъртата, с която опита.
Когато зелената й лампичка запремигва, на екрана се появи последно искане за въвеждане на код. Скофийлд въведе универсалния изключващ шифър, който беше приет.
После натисна „ИЗСТРЕЛВАНЕ“.
Седрик Уексли чу шума преди да види гледката.
От дълбините на подводницата се разнесе зловещо вибриране.
После — с пукащо тъпанчетата експлозивно свистене — от един от отворените предни люкове на тайфуна излетя десет метрова балистична ракета СС-Н–20!
Приличаше на изстрелване на космическа совалка: навсякъде имаше дим, който мълниеносно се разпространяваше и изпълни цялото помещение, като обгърна исполинската подводница и напредващите към входовете й наемници в сива мъгла.
Самата ракета се стрелна право нагоре, изхвърча през напукания стъклен покрив на склада и изчезна в сивото сибирско небе.
Седрик Уексли остана невъзмутим.
— Продължете атаката. Къде са подкрепленията ви, капитан Мишело?
Ако в същия този момент наблюдаваше Краск–8 от хоризонта, човек щеше да види невероятна гледка: абсолютно прав стълб дим, издигащ се в небето над миниатюрния град.
И някой наистина наблюдаваше тази гледка.
Мъж, който седеше в пилотската кабина на страшно грозен руски изтребител Як–141, приближаващ се към Краск–8.
— Къде са? — попита Скофийлд застаналия при перископа Кларк.
— Прекалено е задимено — отвърна ефрейторът. — Нищо не виждам.
Перископът бе станал почти безполезен: просто сива мъгла. Кларк виждаше само съвсем близките неща: пространството на рубката и тесния трап, който я свързваше с терасата.
— Не виждам ни…
В перископа се появи мъжко лице с противогаз.
— Леле! — отскочи назад Кларк. — Божичко, те са тук. Точно над нас!
— Няма значение — отвърна Скофийлд и тръгна към вътрешната стълба. — Време е да се изнасяме и няма да минем оттам.
Скофийлд, Книга II и Кларк се втурнаха в ракетния отсек, през който бяха минали на идване. Водата бе дълбока трийсетина сантиметра.
Стигнаха до един от празните силози — люкът все още беше отворен — и се вмъкнаха вътре.
Озоваха се в кух цилиндър, висок десетина метра. В горния му край видяха отворения външен люк — седмият външен люк, който бе отворил капитанът. По стената на силоза имаше стълба.