И най-добре въоръженият Ф–22 на света не можеше да се справи с толкова многобройна сила. В края на краищата количеството побеждава и най-добрата техника.
— Какво мислиш, Руфъс?
— Тоя сладур не е направен за бой, капитане. Направен е за бързина. Затова ще го използваме по предназначение — ще летим ниско и бързо и ще направим нещо, каквото не е правил нито един пилот: ще бягаме от ракетите, които изстрелват срещу нас тия скапаняци.
— Да ни преследват ракети значи — каза Скофийлд. — Върхът.
— Всичко на всичко, капитане, от носа ни стърчи една пиклива малка едноцевна картечница. Струва ми се, че е само за украшение.
В този момент в слушалките им се разнесе нов глас.
— Американски Х–15, говори капитан Харолд Маршал от самолетоносача „Нимиц“. Виждаме ви на радарите си. Пиратите са на път. Ще ви пресрещнат, когато стигнете до противника. Пет самолета „Праулър“ са пратени на интервали от сто и шейсет километра, за да ви осигурят електронно заглушаване. Ще стане горещо, господа, но да се надяваме, че ще успеем да пробием достатъчно голяма дупка, през която да се проврете. — Последва пауза. — А, капитан Скофийлд, осведомиха ме за ситуацията. Успех. Всички ви подкрепяме.
— Благодаря, господин капитан — тихо отвърна морският пехотинец. — Добре, Руфъс. Да се размърдаме.
Бързина.
Чиста бързина. Седем хиляди километра в час прави около две хиляди метра в секунда. Седем пъти над скоростта на звука — това е адски бързо.
Двата Х–15 цепеха въздуха към рояка вражески самолети.
Когато се приближиха на трийсет километра от африканските изтребители, армадата изстреля фаланга ракети — към тях се понесоха четирийсет димни следи.
Но едва бе полетяла първата ракета, когато изстрелялият я руски МиГ–25 избухна в кълбо от оранжеви пламъци.
Експлодираха още шест африкански самолета, улучени от ракети въздух-въздух АИМ–120, а двайсет ракети, изстреляни от африканската армада, безобидно се взривиха във въздуха, улучвайки ракетите-примамки, изстреляни от…
… приближаващата се група американски изтребители Ф–14, носещи на опашките си зловещи символи с череп и кръстосани кости.
Прочутите „Пирати“ от „Нимиц“. Дванайсет Ф–14 „Томкат“, ескортирани от маневрени Ф/А–18 „Хорнит“.
И не щеш ли се развихри колосална въздушна битка, нечувана в модерното военно изкуство.
Двата Х–15 завиваха и криволичеха между редиците на африканската армада, заобикаляха експлозиите, залповете трасиращи куршуми и свръхбързите ракетни димни следи.
В здрачаващото се небе летяха всевъзможни изтребители — мигове, миражи, томкати и хорнити — превъртаха се, пикираха, сблъскваха се и избухваха.
Малкият Х–15 на Скофийлд се преобърна с кабината надолу, за да избегне един африкански изтребител и да полети стремглаво към друг противников самолет, мираж, ала тъкмо когато щяха да се сблъскат челно, миражът експлодира, улучен отдолу с идеално насочена ракета, и Руфъс просто профуча през пламтящите му останки. Парче горящ метал остави бразда по корпуса на Х–15, а откъснатата ръка на мъртвия пилот на вражеския мираж оцвети в червено купола точно пред очите на Руфъс.
Африканските ракети не успяха да улучат ракетните самолети на НАСА — приближаваха се и в последния момент се отклоняваха, сякаш двата Х–15 бяха защитени от някакъв невидим мехур.
И наистина беше така.
Благодарение на петте ЕА–6Б „Праулър“ от военноморския флот на САЩ — с техните насочени електронни заглушители АН/АЛК–99Ф, — които летяха на петнайсет километра от тях.
Яки и тромави, те знаеха, че не могат да настигнат свръх бързите Х–15, затова хитро се бяха разположили успоредно на траекторията на Скофийлд, но на разстояние от нея, и всеки праулър защитаваше ракетните самолети със заглушаващия си сигнал преди да ги предаде на следващия ЕА–6Б като бегачи, предаващи си щафета.
— Американски Х–15, тук командирът на праулърите — разнесе се в слушалката на Скофийлд нечий глас. — Можем да ви покриваме до Канала, но просто не сме достатъчно бързи, за да се движим с вас. Оттам нататък ще трябва да се пазите сами.
— Вече направихте повече от достатъчно — отвърна Скофийлд.
— Господи! Внимавай! — извика Руфъс.
Защото в този момент, проумели дистанционната електронна защита на праулърите, африканските изтребители възприеха нова стратегия.
Фронтална атака.
Самоубийствени сблъсъци.
Електронното заглушаване може да е в състояние да разстрои ракетните насочващи системи, но колкото и да е модерно, не е способно да спре човек, който доброволно блъска самолета си в друг.