Двайсетметровият цилиндър летеше като стрела в небето, бълваше бели пламъци, ослепителни като фотографска светкавица, и оставяше невероятно дълга димна опашка. Тя се развиваше като змия, като божествен питон — и водеше към мястото на изстрелване на ракетата — Йемен.
После се чу звукът.
Непреодолим екот.
Ако скоростният Х–15 на Скофийлд цепеше тъканта на небето, този сладур го разкъсваше на парченца.
Завиващият Х–15 описа гигантски полукръг и се насочи към летящата ИКБР, от своя страна следван от упоритата АИМ–120.
ВРЕМЕ ДО ЦЕЛТА: 1:00… 0:59… 0:58…
Една минута.
И тогава, като върхове на сплеснат чатал, събиращи се към ствола, ракетният самолет Х–15 и ракетата „Хамелеон“ постепенно се доближиха един към друг.
Ала все още не се бяха изравнили.
Самолетът летеше малко наляво зад ИКБР — успоредно на хоризонталния димен стълб, излизащ от основата й.
ВРЕМЕ ДО ЦЕЛТА: 0:50… 0:49… 0:48…
Но Х–15 се движеше малко по-бързо и я настигаше.
Шумът беше вездесъщ. Рев на свръхзвукова скорост.
БУУУУУУУУУУУУУУУМ!
ВРЕМЕ ДО ЦЕЛТА: 0:40… 0:39… 0:38…
— Доближи ме, Руфъс! — извика Скофийлд.
Пилотът го направи — и коничният нос на Х–15 се изравни с опашката на ревящата ИКБР.
Устройството СинкЛок-VII не реагира. Все още не бяха достатъчно близо до главния процесор на ракетата.
Самолетът пълзеше напред по дължината на хамелеона.
— По-близо!
ВРЕМЕ ДО ЦЕЛТА: 0:33… 0:32… 0:31…
През купола на Х–15 Скофийлд видя градски светлини в нощния мрак под тях.
Свещеният град Мека.
ВРЕМЕ ДО ЦЕЛТА: 0:28… 0:27… 0:26…
Самолетът се изравни със средната част на ракетата и изключващото устройство изпиука:
ПЪРВИ ПРОТОКОЛ (БЛИЗОСТ): ИЗПЪЛНЕН.
СТАРТИРАНЕ НА ВТОРИЯ ПРОТОКОЛ.
— Ще те пипна — каза Скофийлд на ИКБР.
Задейства се рефлекторното разпознаване на модела и той започна да натиска тъчскрийна.
Ракетата и самолетът се движеха успоредно с астрономическа скорост.
И тогава АИМ–120 зад Х–15 направи своя ход.
Руфъс го видя на радара.
— Побързай, капитане!…
— Просто… първо… трябва… да свърша… с това… — Скофийлд сбърчи лице, съсредоточен върху теста за бързина на реакцията.
ВРЕМЕ ДО ЦЕЛТА: 0:19… 0:18… 0:17…
АИМ–120 се стрелна напред и се приближи към опашката на Х–15.
— Навлизаме в обсега й на действие! — предупреди Руфъс. Обсегът на действие на АИМ–120 бе двайсет метра. Нямаше нужда да улучва целта, просто трябваше да избухне до нея. — Имаш около пет секунди!
— Нямаме пет секунди! — без да откъсва очи от екрана, извика Скофийлд, като продължаваше бързо да движи пръстите си по него.
ВРЕМЕ ДО ЦЕЛТА: 0:16… 0:15… 0:14…
— Не мога дай избягам! — отчаяно изпъшка пилотът. — Ще се отдалеча от балистичната ракета! Мамка му! Не сме били толкова път, за да изгубим накрая! Две секунди!
Скофийлд продължаваше да натиска тъчскрийна.
ВРЕМЕ ДО ЦЕЛТА: 0:13… 0:12…
— Една секунда!
АИМ–120 се приближи на двайсет метра от опашката на Х–15.
— Не! — извика Руфъс. — Късно…
— Не и ако аз съм наблизо — внезапно се разнесе в слушалките им нечий глас.
После като свръхзвукова мъгла нещо черно се стрелна по дирята на Х–15 — застана на пътя на АИМ–120 и тя се блъсна в него, а не в самолета на Скофийлд.
Мощна експлозия разтърси небето. Руфъс се завъртя на седалката си и видя предната половина на друг Х–15, която се премяташе във въздуха. Задната част бе унищожена от АИМ–120.
Самолетът на Найт.
Черния рицар сигурно бе заел мястото на загиналия си пилот и ги беше настигнал, докато те бяха извършвали времеемките си маневри. И сега бе застанал на пътя на ракетата точно преди тя да ги взриви.
Разбитата предна половина на неговия Х–15 падаше с носа надолу, после куполът й ненадейно се отвори и седалката изхвърча като тапа на шампанско. След миг над нея разцъфтя парашут.
ВРЕМЕ ДО ЦЕЛТА: 0:11… 0:10…
Скофийлд почти не забеляза експлозията — бе потънал в теста за бързина на реакцията: бял, червен, бял, бял, червен…
ВРЕМЕ ДО ЦЕЛТА: 0:09…
— Леле, мамка му! Спуска се вертикално! — ахна Руфъс.
Хамелеонът рязко промени курса си, зави надолу и насочи носа си точно към Майката Земя.
Пилотът натисна щурвала и Х–15 последва маневрата на ракетата — и изведнъж двете ракети полетяха една до друга право надолу!
— Аааааааа! — изкрещя Руфъс.
Очите на Скофийлд бяха приковани към тъчскрийна. Пръстите му се движеха светкавично.
ВРЕМЕ ДО ЦЕЛТА: 0:08…
Х–15 и ИКБР се носеха към Земята като два вертикални куршума.