ВРЕМЕ ДО ЦЕЛТА: 0:07…
Светлините на Мека се приближаваха към Руфъс.
ВРЕМЕ ДО ЦЕЛТА: 0:06…
Пръстите на Скофийлд танцуваха.
И изключващото устройство СинкЛок изпиука.
ВТОРИ ПРОТОКОЛ(РАЗПОЗНАВАНЕ НА МОДЕЛА):
ИЗПЪЛНЕН.
СТАРТИРАНЕ НА ТРЕТИЯ ПРОТОКОЛ (ВЪВЕЖДАНЕ НА ШИФЪР).
МОЛЯ, ВЪВЕДЕТЕ ИЗКЛЮЧВАЩИЯ ШИФЪР.
ВРЕМЕ ДО ЦЕЛТА: 0:05…
Скофийлд въведе универсалния изключващ шифър и дисплеят отново изпиука:
ТРЕТИ ПРОТОКОЛ (ВЪВЕЖДАНЕ НА ШИФЪР):
ИЗПЪЛНЕН.
ИЗКЛЮЧВАЩИЯТ ШИФЪР Е ВЪВЕДЕН.
В този момент се появи съдбоносният ред:
ПОЛЕТЪТ НА РАКЕТАТА Е ПРЕКРАТЕН.
Случилото се после бе като в мъгла.
Летящата със свръхзвукова скорост ракета „Хамелеон“ се самоунищожи с невероятна експлозия високо над минаретата на Мека. Приличаше на гигантски фойерверки — взрив от искри, пръснали се във всички посоки.
Тя обаче се движеше толкова бързо, че парчетата й бяха отнесени от надигналия се вятър. Овъглените останки от ракетата-двойник Йерихон–2Б по-късно щяха да бъдат открити в радиус от осемдесет километра.
Малкият самолет на Скофийлд, от друга страна, бе сполетян от съвсем различна участ.
Ударната вълна на хамелеона го запрати към земята.
Руфъс геройски се бореше с щурвала, но успя да постигне само едно: да не се разбие в обитаемите райони на Мека.
Но нищо повече. Защото само секунда по-късно неуправляемият Х–15 падна в пустинята като метеорит от далечния космос и се заби вертикално в пясъка с разтърсващ екот, който се чу на повече от осемдесет километра.
Огнената експлозия освети тъмното пустинно небе като посред бял ден.
Ракетният самолет се заби в пустинята със скорост три маха.
Удари се силно в земята и в един ослепителен миг се превърна в огнено кълбо.
Нищо не можеше да оцелее от сблъсъка.
Стотна от секундата преди това обаче две седалки катапултираха от кабината и се стрелнаха диагонално в небето — седалките на Скофийлд и Руфъс.
Двамата се спуснаха с парашутите на километър и половина от огнения кратер, който щеше да се превърне във вечен дом на Х–15.
Двете седалки паднаха на пясъка и се претърколиха настрани.
И останаха неподвижни.
Шейн Скофийлд и Руфъс бяха изгубили съзнание от ужасното ускорение на свръхзвуковото си катапултиране.
След известно време Скофийлд дойде на себе си — и чу гласове.
Зрението му бе замъглено, по лицето му се стичаше кръв, главата му се пръскаше от непоносима болка.
Видя сенки, заобиколили седалката му. Неколцина мъже се опитваха да откопчаят ремъците му.
— Тия побъркани копелета катапултираха при такава скорост!
— Хайде, приятел, побързай преди да пристигнат скапаняците от морската пехота.
Говореха на английски.
С американски акцент.
Скофийлд облекчено въздъхна. Всичко беше свършило.
После чу изсвистяване на нож, коланът му бе прерязан и той се изтърколи от седалката на пясъка.
В полезрението му се появи човек. Западняк, във военно снаряжение. Въпреки замъгления си разсъдък Скофийлд позна униформата му: подразделението Делта на сухопътните сили на САЩ.
— Капитан Скофийлд… — внимателно каза мъжът. Бавният ум на Скофийлд едва възприемаше думите. — Капитан Скофийлд. Всичко е наред. Вече сте в безопасност. Ние сме от Делта. На ваша страна сме. Открихме и вашия приятел, капитан Найт. На няколко километра оттук.
— Кой… — заекна Скофийлд. — Кой сте вие?
Мъжът се усмихна, но усмивката му не бе приятелска.
— Казвам се Уейд Брандайс. От Делта. Дойдохме от Аден. Не се безпокойте, капитан Скофийлд. При мен сте в пълна безопасност.
СЕДМА АТАКА
27 октомври, 07:00 (френско време)
ИСВ (Ню Йорк, САЩ) 01:00
Пазете се от яростта на търпеливия.
Скофийлд сънуваше.
Сънуваше, че го вдигат от разбитата седалка… завързват ръцете му с меки белезници… натоварват го в частен реактивен самолет „Лиър“… и че самолетът излита.
Глас в мъглата.
Брандайс:
— Първо го чух от двама в Афганистан. Казаха, че се появил при някаква пещера и се втурнал вътре. Било нещо свързано с лов на хора. После преди няколко часа ми се обади един познат от СРС — един от ония тиловаци, истинските агенти от ЦРУ от старата школа, знае всичко за всеки, та затова е недосегаем. И освен това е бил в ГРК. Свестен човек. Обаче е голям грозник. Прилича на плъх. Казва се Нунън, Кал Нунън, но всички му викат Плъха.