Выбрать главу

Пилотът се втурна към подиума.

Червенокосият Нунън се пазеше от куршумите недалеч от все още окования Скофийлд.

Когато в престрелката настъпи кратко затишие, той посегна към шурикена, задържащ ножа на гилотината над главата на морския пехотинец. Ако успееше да измъкне петолъчната метателна звезда, ножът щеше да падне и да обезглави Скофийлд.

Нунън стисна шурикена…

… и в същия момент Руфъс с мощен замах го запрати във въздуха.

Рижият се пльосна по корем на ръба на каменния подиум точно пред муцуната на една от тигровите акули и мигновено се отдръпна и скочи.

Руфъс обаче приклекна до Скофийлд и прикриван от стрелящия с автомата си Найт, освободи капитана от гилотината.

Един изстрел на Найт разсече меките белезници на морския пехотинец, но изведнъж, кой знае защо, Руфъс събори Скофийлд и го покри с тялото си.

След миг гърбът на исполина беше обсипан с дъжд от куршуми.

Той изрева. Тялото му се разтърсваше при всяко попадение.

Стреляше Уейд Брандайс — застанал наблизо на един от каменните острови и притиснал към себе си окървавената си дясна ръка, стреляше с лявата с автомат „Колт“.

— Не! — изкрещя Алоишъз Найт.

Той насочи оръжието си към Брандайс — ала пълнителят на автомата му вече беше празен, затова Найт се хвърли върху хлъзгавия подиум, плъзна се по гърди, блъсна се в краката на майора от Делта, повали го и двамата заедно се строполиха във водата.

Скофийлд се обърна и видя, че Нунън тича към стоманената врата в стената на Ямата.

Рижият в движение извади от сакото си дистанционно управление и натисна един от бутоните.

Дебелата врата се вдигна и Нунън се хвърли към изхода.

— По дяволите! — изруга Скофийлд и хукна след него. — Майко!

Майка стоеше на един недалечен подиум и стреляше по двамата останали командоси от Делта с пистолет.

Чу вика на Скофийлд, мигновено се обърна и обстреля бягащия Нунън. Не го улучи, но куршумите й му отрязоха пътя и го принудиха да се скрие зад един каменен блок.

Ала Майка нямаше възможност да види дали това наистина е помогнало на Скофийлд, защото междувременно двамата й противници от Делта бяха получили възможността, от която се нуждаеха.

Единият я улучи в гърдите с автоматен откос. Естествено тя носеше бронирана жилетка, така че куршумите само я отблъснаха назад, изстрел след изстрел, изстрел след изстрел.

Под натиска на масирания обстрел Майка залитна и тъкмо когато командосът вдигна мерника си, за да я застреля в главата…

… ненадейно падна във водата и куршумът изсвири в празното пространство.

Майка потъна под повърхността.

Мимолетна блажена тишина.

После изплува — знаеше какво я очаква — с протегнат напред пистолет и улучи двамата от Делта точно преди отново да открият огън по нея.

Те се строполиха на земята с превърнати в кървава пихтия лица.

Майка облекчено въздъхна.

И тогава усети странно раздвижване във водата около себе си.

Обърна се…

… и видя високата гръбна перка на тигрова акула, пореща вълните към нея.

— А, как ли пък не! — извика тя. — Как ли пък не! Днес преживях прекалено много неща, за да нахраня някаква си риба!

И стреля с пистолета си по приближаващата се акула. Бам! Бам! Бам! Бам! Бам! Бам!

Чудовището не намали скоростта си.

Куршумите на Майка улучиха страшния хищник, но той просто продължи да цепи водата.

Бам! Бам! Бам!

Акулата не спираше.

Тя се надигна от кипящата вода, широко раззинала челюсти…

… и в този момент все още стрелящата Майка инстинктивно сви крак и…

… Хряс!

Акулата захапа левия й крак.

Майка изобщо не реагира.

Левият й крак бе изкуствен, титанова протеза. Спомен от някогашно приключение.

Два зъба на акулата се счупиха. Пръснаха се на парченца.

— Опитай да изплюскаш това, гадино — изръмжа Майка и опря дулото на пистолета си в главата на тигровата акула.

Бам!

Акулата се разтърси, после се отпусна мъртва, все още захапала левия крак на Майка, сякаш в последния миг от живота си не желаеше да се откаже от плячката си.

Майка само изрита триметровото чудовище от себе си и изскочи от водата, за да се върне в битката.

Докато Майка стреляше по акулата, от отсрещната страна на Ямата Скофийлд бе настигнал Нунън и се беше хвърлил отгоре му точно пред отворения вход на тунела.

Агентът от СРС риташе и се мъчеше да се отскубне, но Скофийлд го блъсна обратно в Ямата и започна да го удря — жестоко.

Един удар и Нунън политна назад.

— Знам, че ти си дръпнал лоста… — мрачно каза морският пехотинец.

Втори удар и носът на Плъха се счупи сред кървави пръски.