— Знам, че тя е умряла мъчително…
Трети удар и челюстта на рижия изхрущя. Той се подхлъзна и изгуби равновесие.
— Ти си убил нещо красиво…
Скофийлд го сграбчи с две ръце и го запрати към гилотината. Главата на Нунън падна върху дръвника под острия нож, който все още бе блокиран от шурикена.
— Затова сега ще умреш мъчително — довърши капитанът.
И с тези думи дръпна шурикена от дървените насочващи релси на гилотината и освободеният нож падна върху шията на Нунън.
Храс!
Мишата му глава се удари в каменния под като подскачаща топка — със завинаги изцъклени от ужас очи.
Алоишъз Найт плуваше на десет метра от гилотината и водеше битката на живота си с Уейд Брандайс.
Получили еднаква подготовка в Делта, те бяха абсолютно равни и затова боят можеше да е само на живот и смърт.
После двамата изведнъж се издигнаха над повърхността лице в лице. Само че сега Брандайс притискаше малък пистолет под брадичката на Найт. Беше победил.
— Винаги съм те мразил, Найт!
— Знаеш ли, Брандайс, от оная нощ в Судан съм измислил хиляди начини да те убия — изскърца със зъби Черния рицар. — Но досега никога не се бях сещал за този.
— А? — изсумтя майорът.
В този момент Найт го завъртя във водата и го блъсна на пътя на връхлитащата втора тигрова акула.
Триметровото чудовище с пълна скорост се заби в Брандайс и го налапа. Мощните зъби минаха само на сантиметри от тялото на самия Найт, но акулата имаше очи само за Брандайс, привлечена от кървящата му дясна ръка.
— Спи с едно отворено око, скапяняко — каза Черния рицар.
Заклещен в челюстите на грамадната акула, Брандайс можеше само да го зяпа — и да крещи, докато чудовището го изяждаше жив.
Найт изскочи от кървавата пяна и заплува към Скофийлд.
Завари морския пехотинец зад гилотината — току-що бе изтеглил ранения Руфъс от огневата линия на четиримата наемници, които в момента напредваха по каменните острови на Ямата.
Скофийлд бе събрал цял арсенал — два автомата „Колт“, един МП–7, един от деветмилиметровите пистолети „Х & К“ на Найт, плюс напълно комплектованото му яке, взето от един от убитите командоси от Делта.
Майка също дойде при тях.
— Здрасти, Майко — каза Найт. — Когато те видях за последен път, ти беше в оня навес на „Талбот“, точно преди да го вдигнат във въздуха момчетата на Демона. Как се измъкна, в пода ли се скри?
— Майната му на пода — отвърна тя. — Проклетият навес висеше от покрива на трюма. И в тавана имаше люк. Оттам се измъкнах. Обаче после целият кораб потъна…
— А как разбра, че сме тук? — попита Найт.
Майка извади от водонепроницаем калъф на якето си навигатор.
— Имаш много готини играчки, господин Найт. А ти — обърна се тя към Скофийлд — имаш микродоти по двете си ръце, младежо.
— Радвам се да те видя, Майко — отвърна капитанът. — Страхотно е, че се върна.
Наемниците от Изпълнителни решения обсипаха гилотината с куршуми.
Скофийлд бързо се обърна и погледна отворения тунел на десет метра от тях. После каза:
— Сега ще се кача горе за Килиън. Майко, ти остани при Руфъс и се погрижи за тия гадняри. Найт, ти можеш да дойдеш с мен или да останеш. Както предпочиташ.
Найт срещна погледа му.
— Идвам с теб.
Скофийлд му подаде единия автомат, деветмилиметровия пистолет и якето.
— Вземи. Ти ще ги използваш по-добре от мен. Да побързаме. Майко, прикривай ни, моля те.
Тя вдигна автомата си и отговори на огъня на командосите.
Скофийлд се хвърли към вратата. Найт отпраши подире му… но не и преди да грабне нещо от Майка.
— За какво ти е това? — извика тя след него.
— Имам предчувствие, че ще ми потрябва. — И Найт изчезна в тунела след Скофийлд.
Рицаря и Плашилото.
Тичаха нагоре по осветеното с факли, издигащо се от дълбините на тъмницата вито каменно стълбище — двама воини с еднакво страховити умения. Прикриваха се един друг и действаха в тандем, стреляйки с автоматите си.
Шестимата командоси от Изпълнителни решения, които вардеха стълбището, нямаха никакъв шанс.
Както предполагаше Скофийлд, Седрик Уексли бе пратил останалите си наемници от тази страна на Ямата, за да им отрежат пътя за бягство.
Наемниците се бяха разделили на три двойки, бяха се разположили на равни разстояния и стреляха от ниши в стените.
Първите двама бяха разкъсани на парчета от откосите на изкачващите се воини.
Следващите двама така и не разбраха откъде им е дошло, когато двата шурикена профучаха покрай ъгъла на витото стълбище, носейки се като бумеранги във въздуха, и се забиха в черепите им.