Тя гласеше просто: „господин президент, великолепната дванайсеторка вече не съществува“.
Майорка, Испания
9 ноември, 11:00
Взетият под наем фолксваген обикаляше очарователния калдъръмен площад на испанския остров Майорка, прочутото разкошно убежище на богатите.
— Е, къде отиваме? — попита Руфъс.
— На среща с човека, който ни нае да защитаваме капитан Скофийлд — отвърна Найт.
После паркира пред едно кафене.
Човекът, който ги беше наел, вече ги очакваше.
Седеше на една от масите на тротоара и пушеше. Очите й бяха скрити зад огледални очила на Диор.
Дамата имаше изключително изискан вид — петдесетинагодишна, тъмнокоса, с високи скули, порцеланова кожа, с едновременно фина и самоуверена поза.
Казваше се Лилиан Матенкор.
Милиардерката, която притежаваше козметичната империя „Матенкор“.
Най-богатата жена на света.
— Та това е моят рицар в блестящата си броня — каза тя, когато двамата се приближиха до масата й. — Алоишъз, скъпи. Заповядай, седни.
По време на чая Матенкор топло се усмихна.
— О, Алоишъз, справи се отлично. И ще бъдеш щедро възнаграден.
— Защо? — попита Найт. — Защо не искахте да го убият?
— О, мой смели млади рицарю — отвърна Лилиан Матенкор. — Не е ли очевидно?
Найт беше мислил за това.
— Великолепната дванайсеторка искаше да разпали нова Студена война. А Джонатан Килиън искаше световна анархия. Но вашето богатство се основава тъкмо на обратното. Вие искате хората да се чувстват сигурни, да са щастливи консуматори. Вашето богатство зависи от запазването на световния мир и благоденствие. Освен това колко хора купуват грим по време на война? Войната щеше да ви съсипе.
Матенкор махна с ръка.
— Скъпо мое момче, винаги ли си толкова циничен? Естествено това, което казваш, е абсолютно вярно. Но е съвсем малка част от основанията ми.
— Тогава защо?
Тя се усмихна. После гласът й стана ледено сериозен.
— Алоишъз. Въпреки че съм по-богата от повечето от тях, въпреки че баща ми някога беше член на тяхното клубче, Рандолф Лох и неговите приятели упорито отказваха да ме приемат в своя Съвет поради единствената причина, че съм жена.
— С две думи, след като години наред търпях инсинуациите и сексуалните им намеци, просто ми писна — продължи тя. — Затова, когато научих за организирания от тях лов на хора от източниците си във френското правителство, реших, че моментът е подходящ да им дам урок. Реших да им нанеса удар, Алоишъз.
Тя го изгледа.
— И най-добрият начин да го направя беше да им отнема най-желаното — техния безценен план. Щом искаха смъртта на някои хора, аз щях да ги защитя. Щом искаха да унищожат съществуващия световен ред, аз щях да го запазя… Бях чувала за капитан Скофийлд. Неговата репутация е широко известна. Също като теб, той е извънредно издръжлив младеж. Ако някой беше в състояние да разгроми Великолепната дванайсеторка, това беше той — с твоя помощ. Затова те пратих да го закриляш.
Лилиан Матенкор вирна нос и вдиша свежия средиземноморски въздух — признак, че срещата е приключила.
— А сега бягай, мой храбри войнико. Бягай. Ти си свърши работата, при това добре. До довечера парите ти ще са прехвърлени на твоя сметка. Всичките сто и трийсет милиона и двеста хиляди долара, равностойността на седем глави, струва ми се.
Тя се изправи, сложи си шапката, излезе от кафенето и се запъти към чисто новия си мерцедес бенц, паркиран от отсрещната страна на площада.
Вече бе в колата и се канеше да запали, когато Найт видя тъмната фигура, застанала на една недалечна уличка.
— Коварен гадняр — простена Найт миг преди Лилиан Матенкор да завърти ключа.
Експлозията разтърси площада.
По калдъръма се затъркаляха саксии с цветя. Чадърите от масите бяха отнесени. Минувачите се втурнаха към пламтящите останки от мерцедеса на милиардерката.
А човекът, който стоеше на уличката, нехайно се запъти към масата на Найт и седна до него.
Белязаното му от огън лице и плешивата му глава бяха скрити зад слънчеви очила и шапка.
— И това ако не е Демона — безизразно каза Найт.
— Здравейте, капитан Найт — отвърна Ларкъм. — Преди две седмици вие ми откраднахте нещо. От един товарен самолет, който пътуваше от Афганистан за Франция. Три глави, ако си спомням точно. На стойност петдесет и пет милиона и осемстотин хиляди долара.
Найт видя трима наемници от ИО–88 — стояха наблизо с оръжия под саката и покриваха него и Руфъс.
Нямаше къде да избягат.
— А, да, оня случай.