… и ги обсипа с град от куршуми.
„Мамка му!“
Наемниците бяха стигнали дотам първи. Сигурно бяха тичали по покрития със сняг път между склада и „офис сградата“.
— По дяволите! — извика Скофийлд.
— Какво ще правим? — попита Книга II.
— Нямаме голям избор! Нагоре!
Заизкачваха се обратно.
Катереха се по стълбите като бягащи маймуни и се прикриваха от обстрела на наемниците.
На десетия етаж Скофийлд посмя да спре и да погледне надолу.
Видя всички наемници, събрани в бетонния силоз на първия етаж — петдесетина души.
После групата се разтвори и пропусна един мъж.
Седрик Уексли. С разкървавен нос.
Скофийлд се вцепени.
Зачуди се какво ще направи наемническият командир. Можеше да прати хората си по стълбите след тях двамата — и да гледа как Скофийлд и Книга ги избиват един по един, докато не свършат боеприпасите си и не станат безпомощна плячка. Не особено примамлива стратегия.
— Капитан Скофийлд! — отекна в широката шахта на сградата гласът на южноафриканеца. — Добре бягаш! Но сега няма къде да се скриеш! Помни ми думите: съвсем скоро няма да можеш да бягаш повече!
И Уексли извади някакви неща от джобовете си.
Капитанът веднага ги позна и се вледени.
Малки цилиндрични гранати термит-аматол. Четири. Наемникът сигурно ги беше взел от труповете на убитите морски пехотинци.
Скофийлд разбра плана на Уексли.
Южноафриканецът раздаде гранатите на четирима от хората си и те бързо се пръснаха в четирите ъгъла на първия етаж и ги поставиха под носещите колони на сградата.
Скофийлд откачи бинокъла си от ремъка му и го вдигна към очите си.
Видя една от гранатите, закрепена за стълба, видя цветните броячи: червен, зелен и син.
— Включете броячите! — извика Уексли.
Мъжът, когото наблюдаваше Скофийлд, включи синия брояч на термитно-аматоловата граната.
Синият цвят означаваше една минута.
Тримата наемници с другите гранати направиха същото.
Една минута…
Скофийлд се облещи.
С Книга II имаха шейсет секунди до взривяването на сградата.
Той включи хронометъра на часовника си.
00:01…
00:02…
00:03…
— Капитан Скофийлд! Когато всичко свърши, просто ще претърсим останките и ще открием трупа ти! И тогава със собствените си ръце ще откъсна тъпата ти глава и ще се изпикая в гърлото ти!… Господа!
При тази дума наемниците се пръснаха като оси към всички изходи на първия етаж.
Скофийлд и Книга II можеха само да ги гледат. Капитанът притисна лице към най-близкия прозорец и ги видя да се появяват на заснежената земя, където застанаха в широк кръг. Покриваха всеки изход с оръжията си.
Той мъчително преглътна.
Двамата бяха затворени в тази сграда — сграда, която след петдесет и две секунди щеше да избухне.
И тъкмо докато се взираше през прозореца към наемническите сили долу, Скофийлд го чу.
Дълбоко вибриране.
Типичният звук на реактивен изтребител.
— Съобщението отпреди малко! — ахна капитанът.
— Какво? — не разбра Книга II.
— Когато бяхме в тайфуна, те засякоха приближаващ се въздушен обект: изтребител Як Сто четирийсет и едно. Пилотира го някой, когото наричат Унгареца. Насочва се насам.
— Ловец на глави ли?
— Конкурент. Но с Як Сто четирийсет и едно. А Як Сто четирийсет и едно е… Хайде! — викна Скофийлд. — Бързо!
Хвърлиха се към най-близката стълба и се заизкачваха към покрива на обречената офис сграда.
Скофийлд отвори капака на покрива и двамата с Книга II се измъкнаха навън — под хапещия сибирски вятър.
Хронометърът на капитана продължаваше да отброява оставащото им време:
00:29
00:30
00:31
Наистина представляваха самотна гледка: две фигурки на покрива на сградата, заобиколени от пустите постройки на Краск–8 и голите сибирски хълмове.
Скофийлд бързо отиде до ръба на покрива и се заоглежда за източника на вибрирането.
00:33
00:34
00:35
Ето го!
Висеше във въздуха край ниска куполовидна постройка на петстотин метра на запад от тях: изтребител Яковлев–141.
Руски аналог на американския „Хариър“, Як–141 потенциално бе най-грозният самолет на света — всъщност с ръбестия си корпус и с допълнителния си двигател той изобщо нямаше за цел да изглежда красив. Но допълнителният двигател можеше да насочва дюзата си надолу, което позволяваше на самолета да излита и каца вертикално, както и да виси във въздуха като хеликоптер.
00:39
00:40
00:41
Скофийлд вдигна своя МП–7 и изстреля цял пълнител с трийсет патрона по носа на неподвижния Як–141 в отчаян опит да привлече вниманието на пилота.