И успя.
Подобно на тиранозавър рекс, откъснат от плячката си, изтребителят се завъртя във въздуха и сякаш погледна право към морските пехотинци. После се издигна и се приближи към стъклената сграда.
Скофийлд размаха ръце като идиот.
— Насам! — извика той. — Хайде де! Идвай!…
00:49
00:50
00:51
Самолетът увисна на петдесетина метра от покрива.
Все още не бе достатъчно близо…
Скофийлд вече виждаше пилота — широколик мъж с каска и с озадачено смръщено лице. Капитанът отчаяно размаха ръце и закрещя.
00:53
00:54
00:55
Якът се приближи още малко.
Четирийсет метра…
00:56
— Господи, побързай! — изкрещя Скофийлд и погледна към покрива под краката си — очакваше термитните гранати да избухнат.
00:57
— Късно. — Той се обърна към Книга и с многозначителен поглед извади любимото си оръжие. Сержантът последва примера му.
— След мен и ще останеш жив — каза Скофийлд. — Бегом!
И двамата се затичаха — с всички сили, един до друг — към ръба на петнайсететажната сграда.
00:58
Стигнаха до ръба…
00:59
… и когато хронометърът на Скофийлд показа 01:00, двамата скочиха в ясното небе. Краката им се отлепиха от парапета в същия миг, в който долната част на постройката експлодира в разширяващ се облак от бетон и цялата сграда — всичките й шейсет метра, покривът, стъклените стени, бетонните колони — просто се свлече под тях като исполинско повалено дърво.
Пред смаяния поглед на пилота петнайсететажната сграда просто се разпадна и се срути на земята със зловещо бавно движение, погълната от собствения си облак прах.
Едрият като мечок пилот с широко кръгло лице, вечно смръщено под тежките вежди, се казваше Олег Омански.
Ала никой не го наричаше така.
Той беше бивш майор, служил в унгарската тайна полиция, и имаше репутацията на човек, който използва сила, вместо ум. В наемническите кръгове беше известен просто като Унгареца.
В момента обаче Унгареца бе объркан.
Беше видял Скофийлд — когото веднага позна от списъка — и Книга II да скачат от покрива в момента преди сградата да се срине.
Но сега не ги виждаше.
От развалините се издигна грамаден прашен облак и обгърна всичко в радиус от осемстотин метра.
Унгареца обиколи наоколо — търсеше мястото, където трябваше да е паднал Скофийлд.
Забеляза група хора, обкръжили срутилата се сграда — несъмнено наемници, — видя ги да се втурват към останките.
Ала продължаваше да не вижда Скофийлд.
Извади оръжието си и кацна на покрива на една съседна сграда.
Изтребителят меко кацна на покрива на една от по-малките сгради в Краск–8. Насочената надолу дюза на допълнителния двигател разчисти мястото от боклуците.
В същия миг капакът на кабината се отвори и Унгареца изскочи навън, въоръжен с автомат АМД — груба, но ефикасна унгарска версия на АК–47, известна с допълнителната си предна ръкохватка.
Беше се отдалечил на четири крачки от самолета, когато…
— Хвърли оръжието.
Той се обърна…
… и видя Шейн Скофийлд, който се появи изпод яка, насочил МП–7 право в носа му.
Докато стъклената офис сграда се срутваше, двамата морски пехотинци се бяха хвърлили във въздуха над нея и бяха описали успоредни параболи под носа на неподвижния Як–141.
Преди да се затичат Скофийлд беше извадил любимото си оръжие, своята магнитна кука, от кобура на гърба си. После, докато бе падал, се беше прицелил в долната страна на самолета и бе стрелял. Книга II беше направил същото.
Размотавайки кабелите си, мощните магнитни глави на куките се бяха стрелнали напред и нагоре и с глух тропот се бяха залепили за корпуса на изтребителя — в резултат на което падането на двамата американци рязко бе преустановено.
Когато якът се беше насочил към покрива на най-близката сграда, те бяха задействали механизмите на магнитните куки и се бяха придвижили към предната долна част на висящия във въздуха самолет — и бяха останали скрити от очите на наемниците на земята зад разширяващия се облак прах.
Кацането бе малко опасно заради летящите останки и реактивната струя на яка, но бяха успели.
Изтребителят се беше приземил, американците бяха скочили на покрива под него и се бяха претърколили настрани.
И сега Скофийлд имаше съвсем прост план за самолета.
Да го открадне.
Скофийлд и Книга II стояха пред Унгареца на покрива на ниската сграда.
Наемникът хвърли автомата си и той изтрака на земята.
— И ти ли си ловец на глави? — надвика рева на изтребителя Скофийлд.
— Да — изсумтя Омански.
— Как се казваш?
— Викат ми Унгареца.