— Унгареца значи? Е, закъснял си. Наемниците те изпревариха. Пипнаха Маккейб и Фарел.
— Но не са пипнали теб. — В гласа на Унгареца не се долавяше абсолютно никаква емоция.
Скофийлд присви очи.
— Казаха ми, че трябвало да занесете главата ми в някакъв френски замък, за да си получите парите. Кой замък?
Унгареца крадешком погледна оръжието му.
— Валоа. Крепостта Валоа.
— Крепостта Валоа — повтори капитанът. После зададе въпроса за парите: — И кой плаща за всичко това? Кой иска смъртта ми?
— Не знам — изръмжа наемният убиец.
— Сигурен ли си?
— Казах, че не знам.
В простата му прямота имаше нещо, което накара Скофийлд да му повярва.
— Добре тогава…
Капитанът заднешком заотстъпва към яка, без да сваля автомата, но в същото време изпитваше жалост към този ловец на глави.
— Взимам самолета ти, Унгарецо, но ще ти кажа нещо, което не съм длъжен да направя. Гледай да не си тук след единайсет минути.
Скофийлд и Книга II се качиха по стълбичката в пилотската кабина.
— Знаеш ли — промърмори сержантът, — някой ден магнитната ти кука ще ти изневери…
— Млъкни — сряза го капитанът.
Като бивш пилот на хариър, Скофийлд не се затрудни с управлението на яка. Включи двигателя за вертикално излитане и самолетът се издигна над покрива.
Скофийлд го насочи към голите сибирски хълмове. Самотната фигура на Унгареца остана тъпо и безпомощно да зяпа след него.
Двамата морски пехотинци напуснаха Краск–8.
В кабината на изтребителя Скофийлд обмисляше следващия си ход.
— Какво ще правим, Плашило? — попита зад него Книга II. — В оня замък ли отиваме?
— Замъкът е важен — отвърна Скофийлд. — Обаче не е ключът.
Той извади списъка на Уексли от джоба си.
— Ето го ключа.
Капитанът прочете имената на смачкания лист и се зачуди какво е общото помежду им.
С две думи, списъкът включваше световноизвестни военни: командоси като Маккейб и Фарел, британски шпиони от МИ6, пилот от израелските военновъздушни сили. В него фигурираше дори Ронсън Уайцман — генерал-майор Ронсън Уайцман от корпуса на морската пехота, един от най-висшите морски пехотинци в Америка.
Без изобщо да се споменава за терористите от Близкия изток и Средна Азия: Халиф, Назар и Хасан Завахири.
„Хасан Завахири…“
Името привлече вниманието на Скофийлд.
Той беше вторият човек в Ал Кайда, дясната ръка на Осама бен Ладен.
Човек, когото в момента Съединените щати издирваха в планините на Северен Афганистан. Когото издирваха приятелите на Скофийлд от морската пехота: Елизабет Гант и Нюман Майка.
В мислите си чу гласа на Уексли: „Ловците на глави обичат да използват приятелите и близките като стръв, за да примамват жертвите си…“
Прехапа устни.
Неговите приятели плюс най-малко една жертва от списъка, Завахири, се намираха на едно и също място. Идеалната отправна точка за всеки ловец на глави.
И той взе решение.
Настрои автопилота на яка на юг-югозапад, местоназначение: Северен Афганистан.
Единайсет минути след като Скофийлд напусна Краск–8, от облаците към базата се стрелна стълб бял дим — пред който се движеше изстреляната преди двайсет минути от подводницата ракета СС-Н–20.
Тя се спусна като мълния към останките от лагера, готова да нанесе колкото може повече щети.
Носеше се надолу със свръхзвукова скорост.
Хиляда и петстотин метра…
Петстотин метра…
Триста метра…
И в следващия шокиращ миг…
… тя избухна…
… на двеста и петдесет метра над земята.
Пръсна се на милиони парченца като фойерверк, улучена отстрани от по-малка, но отлично насочена ракета въздух-въздух.
Лъскавите късчета на първата ракета безобидно се посипаха върху Краск–8.
И когато димът се разнесе, в небето над миниатюрния град висеше вторият изтребител, който тази сутрин пристигаше на това място.
Той беше много по-аеродинамичен от яка на Унгареца, по-дълъг и боядисан почти изцяло в черно. Единствената следа от друг цвят можеше да се открие в белия коничен нос. Самолетът имаше насочени напред криле и двуместна пилотска кабина.
Това бе „Сухой“, Су–37 — руски изтребител, много по-модерен от стария Як–141.
Лъскавият Су–37 висеше като лешояд над разрушената сибирска база и проучваше сцената долу.
След няколко минути въздушно наблюдение той кацна на един открит участък недалеч от огромния сух док.
От кабината слязоха двама мъже.
Единият, изключително висок, най-малко два и десет, бе въоръжен с тежък автомат Г–36.
Вторият бе по-нисък, снажен. Носеше изцяло черни дрехи — черна маскировъчна униформа, черна бронирана жилетка, черна каска — и две късоцевни пушки-помпи „Ремингтън“ 870 в кобури на бедрата. И двете бяха направени от лъскава сребриста стомана.