— Не.
— А, да. Колко глупаво от моя страна да забравя, че сте американец. Не познавате световната история, освен името на всеки американски президент и столицата на всеки американски щат. Средновековната европейска военна история не е във вашата област, нали?
Лицето на по-едрия Дрейбяк остана безизразно.
Делакроа въздъхна.
— Мосю Дрейбяк, тунелът, в който се намирате, някога се е използвал като капан за нападателите на замъка. Когато противниковите войници минавали през този проход, през каналите в стените му изливали вряло масло и убивали натрапниците по извънредно мъчителен начин.
Тексаският рейнджър заоглежда стените на каменния проход. Те наистина бяха осеяни с големи колкото баскетболна топка дупки, разположени близо до тавана.
— Този замък обаче е преустроен в съответствие с модерните технологии — продължи швейцарецът. — Погледнете към брат си.
Американецът се обърна и опулено се вторачи през перспексовия прозорец в стоманената врата, която го разделяше от по-малкия му брат.
— А сега се сбогувайте с него — отекна по високоговорителите гласът на мосю Делакроа.
Банкерът отново вдигна дистанционното управление и натисна друг бутон.
От каменните стени на кръглото преддверие, в което беше затворен по-дребният Дрейбяк, се разнесе зловещо механично бръмчене.
Звукът се усили, ритъмът започна все повече да се ускорява…
Отначало по-дребният Дрейбяк изглеждаше незасегнат.
После с вледеняваща внезапност той рязко се сгърчи, притисна длан към гърдите си, към сърцето си. След това запуши уши — миг преди от тях да бликне кръв.
Американецът закрещя.
И тогава пред очите на по-едрия Дрейбяк се случи най-ужасяващото.
Когато бръмченето достигна най-високата си точка, гърдите на брат му избухнаха и целият му гръден кош се разтвори сред отвратителни пръски кръв и телесни течности.
По-дребният Дрейбяк се строполи на пода на преддверието с празен поглед и пръснат гръден кош. Мъртъв.
Гласът на Делакроа:
— Микровълнова отбранителна система, мосю Дрейбяк. Много ефикасна, нали?
По-едрият Дрейбяк гледаше невярващо.
Завъртя се на мястото си, безпомощен да избяга.
— Дребен скапаняк! Нали каза, че честността щяла да ни помогне! — изрева тексаският рейнджър.
Делакроа се засмя.
— Американци. Мислите си, че можете да се спасите от всичко. Казах, че може да ви помогне. Но в този случай реших, че няма да стане така.
Дрейбяк погледна отвратителните останки на брат си.
— Така ли ще убиеш и мен?
Швейцарецът се усмихна.
— О, не. За разлика от вас, аз съм почитател на историята. Понякога старите методи са най-приятни.
С тези думи банкерът натисна третия, последен бутон на дистанционното управление…
… и от дупките на стените в тунела върху Джо Дрейбяк се изляха хиляда литра горещо масло.
Всяко голо място от плътта му бе изгорено — кожата на лицето му беше отнесена за секунда. Там, където докоснеше дрехите му, врялото масло просто ги спояваше с тялото му.
Дрейбяк крещеше. Викаше, пищеше и виеше, докато не умря, ала никой не го чу.
Защото, издигната върху високата си скала над Атлантическия океан, крепостта дьо Валоа се намираше на повече от трийсет километра от най-близкия град.
Дълбоко в планината Хиндукуш
на афганистанско-таджикистанската граница
26 октомври, 13:00 местно време
(03:00 ИСВ САЩ)
Все едно че щурмуваха адските порти.
Осемколесният лек бронетранспортьор на старши лейтенант Елизабет Гант вдигаше торнадо от прах, лед и пръст, докато прекосяваше двестате метра открито пространство до входа на пещерите на терористите.
Град от куршуми обсипваше земята около машината, напредваща под прикритието на собствения си артилерийски обстрел.
Това бе петият опит на съюзниците да вкарат войници в пещерната система — преоборудвана съветска мина, известна като убежище на заместника на Осама бен Ладен Хасан Завахири и двестатина тежко въоръжени терористи от Ал Кайда.
Повече от година след като бомбардировките бяха върнали Афганистан в Тъмните векове и талибаните официално бяха паднали, войната продължаваше да бушува във формата на опасен пещерен лов на хора. И после едва тази седмица американските и британските сили бяха открили тази система — най-важната пещерна база на терористите в Афганистан.
Сърцето на мрежата на Ал Кайда.
Строителната компания на Осама бен Ладен беше превърнала изоставената съветска въгледобивна мина, някога известна като мина „Карпалов“, в лабиринт от пещерни скривалища: пещери, в които живееха и работеха терористи и в които складираха цял оръжеен арсенал.