Пещерната система разполагаше и с още един защитен механизъм.
Метанов капан.
Въглищата отделяха метан — силнозапалим газ, който се възпламенява при концентрация над пет процента. Само една искра и всичко избухва. И докато вътрешните части на изоставената мина се снабдяваха с чист въздух по вентилационни шахти, външните й зони бяха пълни с метан.
С други думи, противниковите войници не можеха да използват огнестрелно оръжие, докато не стигнеха до сърцето на мината.
Едно беше сигурно: терористите, които се бяха оттеглили в тази пещерна система, нямаше да се предадат без бой. Подобно на Кундуз предишната година и кървавата баня в Мазар-и-Шариф, тази битка щеше да е на живот и смърт.
Това бе последната твърдина на Ал Кайда.
Входът на мината представляваше широка железобетонна арка, през която можеха да минават камиони.
Стръмният планински склон над него беше осеян с десетки снайперистки гнезда, от които терористите охраняваха широкото открито пространство пред мината.
И някъде горе сред планинските върхове бяха изходите на двете вентилационни шахти — два десетметрови отвора, издигащи се като комини от дъното на мината и пропускащи вътре чист въздух. Терористите отдавна бяха покрили тези отвори с камуфлажни капаци, за да не се забелязват от шпионски самолети.
Тъкмо тези шахти бяха целта на Гант.
Да ги превземе отвътре, да взриви капаците им отдолу и да излъчи насочващ лазер, който да бъде засечен от кръжащия в небето бомбардировач Б–52. Така щеше да му даде мишена, която той нямаше да пропусне.
Оставаше само да се измъкнат от мината преди той да хвърли в комина унищожителната шест хиляди и триста килограмова бомба „Дейзи Кътър“.
Първите три опита тази сутрин да щурмуват системата от тунели бяха успешни.
При всеки опит по два ЛБТ–25 — осемколесни леки бронетранспортьори, — пълни с морски пехотинци и бойци от СВС, бяха преодолявали града от куршуми и бяха прониквали в пещерата.
Четвъртият опит обаче бе катастрофален.
Беше завършил с изстрелването на американски ракети „Стингър“ — дадени на Ал Кайда от САЩ по време на съветско-афганистанската война, — които бяха улучили двата бетеера и бяха убили всички в тях.
Гант участваше в петия опит. Първо пратиха две скоростни бъгита, за да отвлекат вражеския огън, след което двата осемколесни бетеера се насочиха към входа на пещерата под прикритието на минохвъргачки, целещи се в противниковите бункери.
Опитът успя.
Скоростните бъгита бяха подложени на обстрел с какво ли не — автоматично оръжие, стингъри, които се забиваха в земята наоколо, — а ЛБТ–25 на Гант изскочи от прикритието си, плътно следван от втория осемколесен звяр.
Планинският склон над входа на пещерата избухна във взривове на мини. Двете машини се стрелнаха през откритата равнина и влетяха в пещерната система, изчезвайки в мрака, за да се скрият от снайперисткия обстрел и да попаднат в съвсем друг ад.
Елизабет Гант с позивна „Лисица“ беше двайсет и девет годишна, току-що произведена в старши лейтенант след завършване на офицерската школа.
Рядко се случваше да поверят на новак командването на важна разузнавателна част, но Гант беше особен случай.
Набита, русокоса и в по-добра форма от мнозина състезатели по триатлон, тя бе естествен водач. Зад небесносините й очи се криеше остър като бръснач ум. Освен това вече имаше двегодишен опит като ефрейтор в разузнавателна част.
Мълвеше се също, че имала високопоставени приятели.
Някои твърдяха, че бързото й издигане до командир на разузнавателна част се дължало на препоръка не от кого да е, а от самия президент на Съединените щати. Това било свързано, казваха, с инцидент в най-секретната база на военновъздушните сили на САЩ, Зона 7, по време на който Гант доказала качествата си в присъствието на президента. Ала всичко това бяха само догадки.
Най-голямата препоръка идваше от високоуважавания оръжейник в морската пехота Джина Нюман с позивна „Майка“, която бе гарантирала за нея по възможно най-добрия начин: ако назначат Гант за командир на разузнавателна част, бе казала Майка, самата тя — въпреки че това формално щеше да означава понижение — щяла да служи като неин старшина.
Майка бе висока един и деветдесет, с бръсната глава, изкуствен крак и някои от най-безпощадните умения в този гибелен занаят, и думата й струваше злато.
Със специална заповед на командването Майка избегна политиката на морската пехота да уволнява всички, които не се издигат в йерархията, и Гант получи командването на Девети разузнавателен отряд един месец преди да потеглят за Афганистан.