Струва си да се отбележи още нещо за Либи Гант.
Вече почти от цяла година тя беше гадже на капитан Шейн М. Скофийлд.
Якът на Скофийлд цепеше въздуха със скорост два маха.
От битката в Краск–8 бяха изтекли близо пет часа и пред тях с Книга II се издигаше недостъпният Хиндукуш.
Някъде там се намираше Либи Гант — потенциален заложник номер едно за всеки, който искаше да вземе главата на Скофийлд.
Горивото им бе на привършване. Краткото кацане на едно изоставено съветско летище в покрайнините на Казахстан им беше позволило да заредят, но сега резервоарите им отново бяха празни. Скоро трябваше да открият Гант.
Тъй като вече не вярваше на никого в Аляска, Скофийлд настрои радиостанцията на самолета на секретна американска сателитна честота — честотата на Разузнавателното управление на министерството на отбраната на САЩ.
След като удостовериха самоличността му, той помоли да го свържат с Пентагона и по-точно с Дейвид Феърфакс от Отдела за шифриране и криптоанализ.
— Феърфакс слуша — разнесе се в слушалката му младежки глас.
— Обажда се Шейн Скофийлд.
— А, капитан Скофийлд. Радвам се да те чуя. Какво унищожи днес?
— Наводних една подводница клас „Тайфун“, срутих една сграда и изстрелях балистична ракета, за да разруша един склад.
— Слаба работа, а?
— Имам нужда от помощта ти, Феърфакс.
— Разбира се.
Веднъж вече двамата бяха сключили странен съюз — по време на инцидента в Зона 7. Тогава бяха получили (секретно) медали за храброст и после се бяха сприятелили.
Докато двамата с Книга II летяха над таджикистанските планини с руския изтребител Як–141, Скофийлд си представяше очилатия Феърфакс — седнал пред компютъра си в някоя подземна стая в Пентагона, облечен в тениска, дънки и маратонки, дъвчещ марс и с вид на Хари Потър в последната година на университета.
— Е, какво ти трябва? — попита Феърфакс.
— Четири неща — отвърна капитанът. — Първо, искам да ми кажеш къде в Афганистан е базирана Гант. Точните координати.
— Господи, Плашило, това е оперативна информация. Нямам достъп до нея. Може да ме арестуват само защото съм се опитал да я получа.
— Осигури си достъп. Направи каквото трябва. Преди малко изгубих шестима страхотни морски пехотинци, защото операцията ми в Сибир беше провалена от някого в Щатите.
Всъщност беше специално организирана, за да ме пратят в ръцете на някакви ловци на глави. Не мога да имам доверие на никого, Дейвид. Искам да го направиш заради мен.
— Добре, ще опитам. Какво друго?
Скофийлд извади списъка с имена, който бе получил от Уексли, командира на Изпълнителни решения.
— Искам да провериш следните имена…
Той ги прочете от списъка, включително своето.
— Открий какво е общото помежду им. Служебно досие, снайперистки умения, цвят на косата, каквото и да е. Провери ги във всички възможни база данни.
— Ясно.
— Трето, потърси една база в Сибир, казва се Краск Осем. Виж какво можеш да научиш за нея. Искам да знам защо е била избрана за място на засадата.
— Добре. И последната неизпълнима задача?
Скофийлд се намръщи. Мислеше за едно от имената, които бе чул да споменават по радиостанцията в Краск–8.
Накрая отвърна:
— Ще ти прозвучи много странно, но би ли потърсил човек с прякор Черния рицар? Търси специално в база данните с наемниците. Той е ловец на глави — доколкото знам, добър — и ме преследва. Искам да знам кой е.
— Ясно, Плашило. Ще се свържа с теб веднага щом мога.
Осемколесният бронетранспортьор на Гант спря в сумрачната пещера.
Страничният му люк се отвори и шестчленният отряд морски пехотинци изскочи навън. Кубинките им трополяха по твърдата земя.
Гант се отдалечи от ЛБТ–25 и огледа мястото, плътно следвана от едрата Майка. Двете носеха пясъчни маскировъчни униформи, каски и бронирани жилетки и държаха МП–7 и големи колкото пистолет арбалети.
Пещерата беше широка, висока и с бетонни стени. В изключително стръмния тунел пред тях изчезваха широки релси. Това бе входът на мината.
— Сфинкс, тук Лисица — каза във виброфона си Гант. — Вътре сме. Къде си?
Отговори й глас с британски акцент.
— Лисица, тук Сфинкс. Господи, тук долу е истинска лудница! Намираме се в източния край на мината! На около двеста метра от входа! Окопали са се във въздушен джоб пред двете шахти…
Сигналът прекъсна.
— Сфинкс? Сфинкс? По дяволите. — Гант се обърна към двама от хората си. — Пандиз, Фреди, прочистете снайперистките бърлоги горе. До тях би трябвало да водят вътрешни тунели. Заковете ги тия скапаняци, за да отворим безопасен коридор към мината.