Добре дошли в Афганистан.
Самолетът на Скофийлд беше посрещнат от пръстен тежковъоръжени морски пехотинци, които не се радваха много на неочакваното кацане на руски изтребител в тяхната база.
Но след секунди всички познаха Скофийлд и Книга II и ги придружиха до палатката на командира на базата полковник Кларънс Уокър.
Командната палатка се намираше в подножието на нисък хълм, зад който бе входът на мината на Ал Кайда.
Полковник Уокър стоеше до маса с разгъната карта и викаше по радиостанцията:
— Ами тогава намерете начин да възстановите радиовръзката с нашите долу! Прокарайте кабел! Трябва да се свържа с хората си в мината преди да пристигнат бомбардировачите!
— Полковник Уокър — каза Скофийлд. — Извинете, че ви се изтърсвам така, но случаят е много важен. Аз съм капитан Скофийлд и трябва да открия старши лейтенант Га…
Уокър ядосано се обърна към него.
— Какво? Кой сте вие, по дяволите?
— Аз съм капитан Шейн Скофийлд, господин полковник, и смятам, че в тази пещера няма само ислямистки терористи. Предполагам, че вътре има ловци на гла…
— Ако не пилотирате бомбардировач Бе Петдесет и две с лазерно насочващи се бомби, капитане, в момента не искам да разговарям с вас. Седнете и си запазете ред…
— Ей! Какво е това, по дяволите?! — извика някой.
Всички изхвърчаха от палатката и се обърнаха към пещерата. Един руски транспортен хеликоптер Ми–17 тъкмо кацаше пред мината.
От него изскочиха двайсетина маскирани мъже и изчезнаха в пещерната система под обстрела на снайперистите по планинския склон.
Едва бяха влезли в мината, когато вертолетът излетя, обсипа снайперистките гнезда с огън от страничните си картечници и после се скри зад хълма на север.
— Какво беше това, за Бога? — извика полковник Уокър.
— Хеликоптерът имаше руски обозначения — отвърна някой. — Това е онази избягала спецчаст!
— Тук е истинска лудница, гадна лудница… — измърмори Уокър. — Добре, капитан Скофийлд, знаете ли нещо за това?…
Ала Скофийлд и Книга II не се виждаха никъде.
Бяха в един джип, който рязко потегли и полетя към входа на пещерата.
Като вдигаше облаци прах, джипът мълниеносно прекоси участъка ничия земя пред мината.
От склоновете изригна залп и куршумите обсипаха пръстта край колелата му.
Джипът нямаше нито предно стъкло, нито броня. Състоеше се от правоъгълни железа, които образуваха клетка около шофьора и пътника. Беше лек, бърз и изключително маневрен.
Скофийлд описа широк кръг, вдигна облак прах и скри колата от поглед. Куршумите на снайперистите летяха наслуки.
Капитанът се насочи към входа на мината.
Обстрелът се усили…
… после изведнъж се разнесоха няколко експлозии и осем снайперистки гнезда едновременно бяха вдигнати във въздуха.
Стрелбата замлъкна. Някой беше взривил гнездата от самата мина.
Скофийлд настъпи газта и влетя в мрака на мината.
Либи Гант тичаше из каменните тунели на мината на шестстотин метра под повърхността, водена от лъчите на фенерчетата, монтирани на каската й и нейния МП–7.
Следваха я трима морски пехотинци. Тя час по час проверяваше метанометъра си — устройство, което измерваше концентрацията на метан във въздуха.
В момента то показваше 5,9%.
Това беше лошо. Все още се намираха във външния защитен пръстен на мината.
Тук долу имаше истински лабиринт — поредица от ниски проходи с квадратно напречно сечение, широки колкото железопътен тунел, пресичащи се под прав ъгъл. Някои сякаш вечно продължаваха в мрака, други бяха задънени.
И всичко бе сиво. Скалните стени, ниските хоризонтални тавани, дори напуканите дървени стълбове, които носеха тавана — всичко беше покрито с призрачен сив прах.
Нищо не можеше да се спаси от него. Това бе варовик, инертен материал, предназначен да предпазва силнозапалимия въглищен прах от ронещите се стени.
Когато стигнаха до дъното на стръмния входен тунел, Гант и другите бяха посрещнати от командос от СВС. След прекъсването на радиовръзката го бяха пратили като куриер.
— Тук завийте наляво, после продължете направо, докато стигнете до конвейерната лента! Тръгнете по нея до барикадата! Не се отклонявайте от конвейера, защото лесно може да се изгубите! — бе казал британецът.
Отрядът на Гант последва инструкциите му и продължи около двеста метра по наклонения тунел, в който бе въздушната конвейерна лента.
Метанометърът: 5,6%… 5,4%…
С навлизането им в мината концентрацията на метан намаляваше.
5,2%… 4,8%… 4,4%…
„Така е по-добре“ — помисли си Гант.
— Знаеш ли — каза Майка, докато тичаха — мисля, че той ще повдигне въпроса в Италия.