Гант мълниеносно се метна в един от стоманените подемници. Навсякъде наоколо свиреха куршуми. След секунда към нея се присъединиха Майка и другите й двама морски пехотинци.
Останалите съюзници нямаха този късмет.
Повечето бяха хванати на открито… и безмилостно бяха пометени от този неочакван залп в тил.
— По дяволите! Какво става?! — Гант се притисна към ръждивата стена на стоманения подемник.
Бяха се озовали между две групи противници: едните пред, другите зад тяхната барикада.
Смъртоносен сандвич.
— Какво ще правим, пиленце? — извика Майка.
На лицето на Гант се изписа решително изражение.
— Ще си спасяваме кожата. Хайде, насам!
И тя поведе хората си в единствената посока, която можеше — скочи от предната стена на миниатюрния подемник и се приземи като котка в прашния открит участък между двете барикади.
Точно в този момент джипът на Скофийлд и Книга II спря във входа на мината.
Капитанът видя релсите, които потъваха в тунела, и пристъпи към тях, но от един страничен проход изскочиха две фигури.
Скофийлд и Книга II едновременно се завъртяха, насочили напред автоматите си. Двата тъмни силуета направиха същото и…
— Пандиз? — Капитанът присви очи. — Дьо Вилие?
— Плашило? — Единият боец отпусна оръжието си. — За малко да те гръмна бе, пич.
Това бе младши сержант Пол дьо Вилие с позивна „Пандиз“, който току-що се връщаше, след като беше прочистил снайперистките гнезда на склона с партньора си, ефрейтор с позивна „Фреди“.
— Трябва ми Гант — каза Скофийлд. — Къде е?
— Долу — отвърна Пандиз.
След трийсет секунди капитанът спускаше джипа по стръмния тунел. До него седеше Книга II, а зад тях бяха другите двама морски пехотинци, Пандиз и Фреди.
Лъчите на фаровете подскачаха по трийсетградусовия наклон и осветяваха железопътните релси в средата на тунела.
Когато наближиха дъното, Скофийлд превключи на задна и колелата бясно се завъртяха в обратната посока, макар поднеслият джип да продължаваше напред.
Стратегията му успя: скоростта им се понижи, макар и съвсем слабо. Но и това стигаше. Няколко метра преди края Скофийлд изключи от скорост, джипът изскочи от тунела и влетя в лабиринта, като зави наляво покрай трупа на куриера от СВС.
Гант бе открита от всички страни.
Пред съюзническата барикада — само на трийсет метра от кръвожадните муджахидини.
Ако терористите искаха да убият четиримата морски пехотинци, можеха да го направят веднага. Гант зачака града от куршуми, който щеше да сложи край на живота й.
Ала не го дочака.
Вместо това чу стрелба — някъде зад барикадата на Ал Кайда.
Намръщи се. Никога не беше чувала такива изстрели. Звучаха адски бързо, прекалено бързо, като бръмчене на шестцевна миникартечница…
И тогава видя нещо, което съвсем я изненада.
Видя, че барикадата се разкъсва отвътре — стените й бяха взривени от милион свръхскоростни куршуми — и внезапно цялата шайка терористи запрескача собствената си барикада към ничията земя. Бягаха от някаква невидима сила… точно като самата Гант.
Беше й ясно обаче друго.
Терористите бягаха от нещо много по-страшно от нея.
Докато отчаяно прескачаха барикадата си, ги застрелваха във въздуха — изотзад — и те се строполяваха целите разкъсани, с отделени от телата крайници.
Стотна от секундата преди един такъв боец от Ал Кайда да бъде разкъсан на парчета, докато се катереше по барикадата, Гант зърна върху тялото му зелена лазерна точка.
„Зелен лазер…“
— Лейтенант! — извика до нея Майка. — Какво стана с тая битка, по дяволите?! Нали войните трябваше да се водят между две вражески сили?
— Знам! — отвърна Гант. — Тук има повече от две сили! Следвайте ме!
— Къде?
— Има само един начин да решим проблема и да свършим за каквото сме пратени тук!
С тези думи тя се затича през ничията земя, промуши се под въздушния конвейер и се насочи към лявата вентилационна шахта.
Стигна до северния край на въздушния конвейер в момента, в който четирима терористи от Ал Кайда дотичаха откъм своята барикада, преследвани от автоматична стрелба.
Първите трима муджахидини се покатериха по няколкото подредени като стълба сандъци и се качиха на конвейерната лента. Четвъртият натисна голям зелен бутон на един пулт.
Конвейерът изрева…
… и тримата мъже мигновено бяха отнесени с огромна скорост към съюзническата барикада. Четвъртият се метна на лентата след тях и също полетя на юг.