— Леле. Бърз конвейер… — отбеляза Майка.
— Хайде! — извика Гант и се хвърли зад барикадата на Ал Кайда.
Озова се на добре осветено пространство под вентилационните шахти. Наистина приличаше на катедрала. Електрическите лампи излъчваха разсеяна бяла светлина.
Тя видя и причината терористите да напуснат сигурността на барикадата си.
Петнайсетина облечени в черно командоси — мрачни призраци със зелени очила за нощно виждане — се разгръщаха от малък тунел зад барикадата, разположена в североизточния ъгъл на пещерата.
Вниманието й обаче привлякоха оръжията в ръцете им. Оръжията, които бяха отприщили адските огньове срещу бойците от Ал Кайда.
Войниците бяха въоръжени с автомати М100 „Метална буря“. Тези автомати не използват конвенционални движещи се части, за да изстрелват куршуми, а бързи електрически разряди и са в състояние да постигат невъобразимата скорост от десет хиляди куршума в минута. Това прилича на истинска метална буря и оттам идва и името им.
Автоматите на новопоявилите се войници бяха снабдени със зелени лазерни мерници — затова, докато не установеше истинското им име, Гант реши просто да ги нарича „черно-зелените“.
Най-странното в тях бе, че Гант като че ли изобщо не ги интересуваше. Те преследваха бягащите терористи.
Насред целия този хаос Гант застана под лявата вентилационна шахта и се зае да издигне вертикална минохвъргачка.
Когато свърши, извика „Пази се!“ и натисна спусъка. Мината с експлозивно свистене излетя в шахтата и изчезна със скоростта на ракета…
БУМ!!!
На шестстотин метра над тях мината улучи камуфлажния капак и го унищожи. В шахтата се посипаха останки и в същия момент отгоре нахлу естествена сива светлина.
Когато дъждът от останки спря, Гант отново пристъпи напред и заобиколена от хората си, издигна ново, много по-малко устройство: компактен лазерен диод.
Натисна бутона.
От диода се стрелна яркочервен лазерен лъч и изчезна в комина.
— До всички части, тук Лисица — каза Гант по радиостанцията си. — Ако още сте живи, внимателно ме чуйте. Лазерът е насочен. Повтарям, лазерът е насочен. Според оперативните инструкции бомбардировачите ще пристигнат след десет минути! Не ме интересува какво друго става тук! Да се махаме от тая мина!
В лагера на морската пехота един свързочник рязко вдигна глава от пулта си.
— Господин полковник! Току-що засякохме насочващ лазерен лъч от вътрешността на мината! Лъчът на Гант. Успели са.
Полковник Уокър се приближи.
— Повикай бомбардировачите, кажи им, че имат лазер. И прати евакуационни екипи при входа на пещерата да приберат хората ни още щом излязат. След десет минути тая мина ще отиде в историята. Не можем да чакаме изостаналите.
Гант, Майка и двамата морски пехотинци едновременно се обърнаха.
Все още бяха зад барикадата на Ал Кайда и трябваше да се върнат по обратния път към стръмния входен тунел.
Не успяха да изминат повече от няколко метра.
Едва бяха тръгнали, когато в ничията земя видяха странна сцена.
Четирима муджахидини от Ал Кайда стояха обградени от шестчленен черно-зелен отряд, попаднали в зелените лъчи на автоматите им.
Гант ги наблюдаваше иззад барикадата.
Командирът на черно-зелените пристъпи напред, смъкна маската си и се видя квадратна брадичка, красиво лице и сини очи. Той се обърна към терористите.
— Ти ли си Завахири? Хасан Завахири…
Един от тях предизвикателно вирна брадичка.
— Да, аз съм Завахири. Не можеш да ме убиеш.
— Защо? — попита черно-зеленият командир.
— Защото ме пази Аллах — спокойно отвърна терористът. — Не знаеш ли? Аз съм Неговият избран воин. Аз съм Неговият избраник. — Той постепенно повиши глас. — Питай руснаците. Само аз от всички пленени муджахидини се спасих от съветските експерименти в занданите на таджикския им гулаг. Питай американците! Само аз се спасих от атаките на ракетите им след атентатите срещу посолствата в Африка! — Завахири вече викаше. — Питай Мосад! Те знаят! Само аз се спасих от над десет техни атентата! Никой на света не може да ме убие! Аз съм Оня. Аз съм Божият пратеник. Аз съм неуязвим!
— Грешиш — заяви командирът на черно-зелените.
И изстреля автоматичен откос в гърдите на Завахири. Терористът отхвърча назад с разсечено на две тяло.
После красивият командир пристъпи напред и направи нещо отвратително.
Наведе се над трупа на Завахири, извади мачете от ножницата на гърба си и с един ловък удар отсече главата му.
Гант се облещи.