„Тайфун“.
Подводниците клас „Тайфун“ бяха бисерът в короната на океанския ядрен арсенал на някогашния СССР. Въпреки че бяха построени само шест, славата на тези дългоноси съдове, въоръжени с балистични ракети, бе разнесена от романи и холивудски филми. Но макар че изглеждаха секси, тайфуните бяха ужасно ненадеждни и се нуждаеха от постоянни усъвършенствания и поддръжка. И все пак си оставаха най-големите подводници, строени от хората.
При изоставянето на Краск–8 явно бяха работили по предните торпедни апарати на този тайфун — плоскостите на корпуса около носа му бяха демонтирани.
Друг въпрос беше как подводница клас „Тайфун“ се е озовала в склад на три километра от Северния ледовит океан.
Въпрос, на който отговаряше останалата част от сградата.
Зад исполинския сух док на тайфуна — и всъщност отделяйки сухия док от другата половина на шахтата, — Скофийлд видя вертикална стоманена стена.
Зад този шлюз имаше вода.
Частично замръзнала вода, отделяна от сухия док с помощта на стоманения шлюз.
А под нея сигурно имаше някаква пещерна система, стигаща чак до брега и позволяваща на подводниците да идват в Краск–8 за ремонт далеч от любопитните очи на американските шпионски сателити.
Всичко ставаше ясно.
Краск–8 — на три километра от арктическия бряг и обозначен на картите като наказателна колония — всъщност представляваше свръхсекретна съветска ремонтна база за подводници.
Скофийлд обаче нямаше време да разсъждава над този въпрос, защото в същия момент видя труповете.
Лежаха край ръба на шахтата: четири тела, всички с маскировъчни униформи на сухопътните сили на САЩ, бронирани жилетки и…
… и разкъсани от куршуми.
Навсякъде имаше кръв. По лицата и гърдите им, по пода.
— Мамка му! — ахна Кларк.
— За Бога, тая проклета Делта — измърмори ефрейтор Рики Мърфи — Петела. Също като Скофийлд — и може би, за да му подражава, — Петела носеше сребърни огледални очила.
Капитанът мълчеше.
Униформите на труповете бяха изработени по поръчка: някои бойци бяха свалили десните си нараменници, други бяха отрязали ръкавите на маскировъчната си униформа до лактите.
Изработени по поръчка униформи: запазена марка на Делта.
Други два трупа лежаха в самата шахта — на десет метра дълбочина, — също разкъсани от куршуми.
Наоколо в широк полукръг бяха пръснати стотици гилзи. От патрони, изстреляни от хората от Делта. Доколкото Скофийлд можеше да прецени, когато ги бяха убили, те бяха стреляли в почти всички посоки…
Шепот.
— Колко са общо?
— Тук са само четирима. Синият отряд съобщава за още четирима в офис сградата.
— Тогава кой е Скофийлд?
— Оня със сребърните очила.
— Снайперистите, готови. Огън по мой знак.
Един от труповете привлече вниманието на Скофийлд.
Той се вцепени.
Отначало не го беше забелязал, защото горната половина на тялото висеше през ръба на сухия док, но сега го видя ясно.
Само този от шестимата убити бе обезглавен.
Капитанът сбърчи лице.
Гледката беше абсолютно отвратителна.
Разкъсана плът висеше от прерязаната шия — бяха оголени трахеята и хранопроводът.
— Майко Божия — ахна Книга II до рамото на Скофийлд. — Какво се е случило тук, по дяволите?
Четирите мънички фигури на Скофийлд и неговите морски пехотинци оглеждаха обстановката в залата на сухия док, следени от не по-малко от двайсет чифта очи.
Снайперистите бяха заели позиции на различни стратегически места из сградата — мъже, облечени в също такива снежни маскировъчни униформи, но носещи разнообразни оръжия.
Те наблюдаваха в напрегнато мълчание — очакваха командирът им да даде сигнал за стрелба.
Скофийлд приклекна до обезглавения труп и го огледа.
Хората от Делта не носеха нито табелки с личния си номер, нито ленти с името си на униформата, ала нямаше нужда от тях, за да разбере кой е този човек. Позна го само по телосложението му.
Това беше специалист Дийн Маккейб, един от командирите на отряда от Делта.
Капитанът се огледа. Главата на Маккейб не се виждаше никъде. Скофийлд се намръщи. Значи не само я бяха отрязали, но я бяха взели…
— Плашило! — избухна в слушалката му нечий глас. — Тук Бик. В офис сградата сме. Направо няма да повярваш!
— Казвай.
— Всички са мъртви, всички от Делта. И, Плашило… Главата на Фарел е отрязана, мамка му!
По гърба на Скофийлд полазиха ледени тръпки.
Мислите му запрепускаха. Той плъзна поглед по напуканите прозорци и покритите с лед стени.