— Мога да се справя с Унгареца, той е тъп звяр — изсумтя Уексли. — Обаче Черния рицар… той почти със сигурност ще е проблем.
Командирът на Изпълнителни решения погледна към шахтата.
— Което значи, че трябва да побързаме. Очистете тоя Скофийлд и ми донесете гадната му глава.
Скофийлд, Книга II и Кларк падаха в шахтата на сухия док.
Прелетяха цели десет метра преди — туп! — тежко да се стоварят върху проснатите на дъното трупове на двамата бойци от Делта.
— Хайде, размърдайте се! Бързо! — Скофийлд измъкна другите двама изпод огромния черен тайфун, поставен върху блокове в шахтата.
Всеки бетонен блок бе колкото малък автомобил. Четири дълги редици блокове поддържаха масивния корпус и образуваха тесни проходи под черната стомана на подводницата.
Като се движеше на зигзаг в мрачните коридори, капитанът говореше по виброфона си:
— Бик! Симкокс! Чуваш ли ме?
Отчаяният глас на Бика:
— Мамка му, Плашило! Под силен обстрел сме! Всички други са мъртви и аз съм… Улучиха ме кофти! Не мога… уф, мамка му, не!…
В отсрещния край последва кратък трясък на изстрели и сигналът прекъсна.
— По дяволите! — изруга Скофийлд.
После изведнъж някъде зад него се разнесоха няколко меки тупвания.
С автомата в ръце той рязко се завъртя и през гората от бетонни блокове видя първата група противникови бойци да се спускат с въжета в шахтата.
Следван от Книга II и Кларк, Скофийлд се запровира през тъмния лабиринт под тайфуна, като се прикриваше от противниковия огън.
Преследвачите им също бяха навлезли в мрачните бетонни проходи — може би общо десет души — и систематично напредваха, като покриваха дългите галерии с тежък обстрел и изтласкваха морските пехотинци към дъното на шахтата.
Капитанът наблюдаваше придвижването на врага, анализираше тактиката и оръжието му. Тактиката им беше стандартна. Обикновено прочистване. Виж, оръжието им…
Оръжието им.
— Какви са тия хора? — попита Книга II.
— Имам известна представа, но няма да ти хареса — отвърна Скофийлд.
— Опитай.
— Обърни внимание на оръжията им.
Книга II бързо погледна назад. Едни от облечените в бяло мъже носеха МП–5, докато други стреляха с френски автомати ФАМАС или американски колтове. Трети бяха въоръжени със стари калашници или варианти на АК–47 като китайския Тип 56.
— Видя ли оръжието им? — в движение каза капитанът. — Всички са с различно оръжие.
— По дяволите! — изруга Книга II. — Наемници.
— Точно това предположих и аз.
— Но защо?
— Не знам. Поне засега.
— Какво ще правим? — отчаяно попита Кларк.
— Мисля по въпроса. — В търсене на възможности за спасение, Скофийлд вдигна поглед към дебелия стоманен корпус над тях.
Опря гръб на един бетонен блок, надникна иззад външния му ъгъл и погледна чак до края на шахтата — където видя стоманената шлюзова стена, разделяща сухия док от заледения воден басейн в източната част на помещението.
В ума му изскочи механиката на сухия док.
За да вкараш исполинския тайфун в шахтата, трябваше да спуснеш шлюзовата стена, да напълниш сухия док с вода и да докараш подводницата вътре. После пак вдигаш стената, изпразваш сухия док, като спускаш съда върху бетонните блокове, и така разполагаш с чиста и суха обстановка за работа върху подводницата.
Шлюзовата стена…
Скофийлд я огледа и се замисли за водата зад нея. Обърна се в другата посока: към носа на подводницата, и го видя.
Нямаха друг изход.
— Носите ли си магнитните куки? — попита той спътниците си.
— Да.
— Пригответе се да ги използвате — каза капитанът, вперил очи в грамадната стоманена шлюзова стена, висока три етажа и широка трийсетина метра. После извади собствената си магнитна кука от кобура на гърба си.
— Натам ли, господин капитан? — попита Кларк.
— Не. В другата посока, но за тази цел първо трябва да взривим тая стена.
— Да взривим стената ли?! — ахна Кларк и погледна Книга II.
Книга II сви рамене.
— Нищо ново. Той обича да разрушава разни неща…
Точно в този момент бетонните блокове около тях бяха обсипани от неочакван залп. Куршумите идваха откъм шлюза.
Скофийлд се прикри, надзърна и видя, че в отсрещния край на шахтата са скочили още десетина наемници.
„Господи — помисли си той, — сега сме притиснати в шахтата между две групи противници.“
Новата група започна да напредва.
— Майната му! — изруга капитанът.
Седрик Уексли наблюдаваше сухия док отвисоко.
Видя, че първите му две групи наемници се приближават от двете страни на Скофийлд и неговите хора.