После първите два френски изтребителя профучаха над тях — два мощни екота. Но това беше само встъплението, което трябваше да скрие главното действие.
Защото другите два рафала бяха минали ниско над океанските вълни от срещуположната посока и се носеха към руския Су–37 отдолу и отзад.
Все още увиснал над десния асансьор на самолетоносача, „Черният гарван“ се завъртя челно към тези два нови противника.
— По дяволите! — вперил поглед в дисплея на електронното поле, изруга Руфъс. — Тия копелета се бъзикат със заглушаващата ни честота… включват я и я изключват. Губим заглушаващото поле.
Двата нови рафала изстреляха по две ракети.
Найт ги обстреля с картечницата и взриви две от тях, но другите две маневрираха прекалено ловко.
— Руфъс!…
Ракетите с рев се носеха към тях.
Пилотът ги видя и в последния момент откри изхода.
Ракетите се приближаваха към целта…
… и Руфъс вкара „Черният гарван“ през огромната врата на десния асансьор в главния хангар на самолетоносача!
За разлика от ракетите, изстреляни от ескадрения миноносец „Триумф“, тези бяха снабдени с електронна засичаща система, която не им позволяваше да ударят собствения си кораб. Затова те се забиха в океана и се взривиха с два трийсетметрови гейзера.
Радистите на мостика смутено се взираха в екраните си и викаха по радиомикрофоните:
— … къде изчезна, мама му стара?…
— … какво? Повтори пак…
— Какво стана? — попита капитанът. — Къде са?
— В „Ришельо“, господин капитан!
„Черният гарван“ висеше в просторния хангар на френския самолетоносач.
— Харесва ми стилът ти, Руфъс — като безразборно стреляше по самолети, хеликоптери и камиони, каза Найт.
Подобно на гигантска птица, затворена в стая, руският изтребител се носеше в хангара, преобръщаше цели самолети с реактивните си струи и запращаше цистерни в стоманените стени.
Профуча през помещението, като предизвикваше невъобразим хаос и опустошение. Високата му опашка веднъж дори одраска тавана.
— Майко! — извика Найт по радиостанцията. — Къде си?
Самотен джип с пълна скорост се носеше към дъното на продълговатия хангар и маневрираше под накланящи се самолети и преобръщащи се цистерни. Зад волана седеше Майка. Скофийлд бе приклекнал отзад.
— В отсрещния край на хангара съм, опитвам се да се спася от вас! — извика Майка.
— Скофийлд при теб ли е?
— Да.
— Искате ли да ви приберем?
Майка се обърна към приведения над гранатохвъргачката Скофийлд.
— Искаш ли да ни вземат?
— Не! Още не! — отвърна той. — Кажи на Найт да излезе навън. Не бива да е тук през следващите две минути! Всъщност изобщо не бива да е близо до кораба! Кажи му, че ще се срещнем навън!
— Ясно — отговори Черния рицар. — Руфъс! Време е да се махаме!
— Готово, шефе. А къде е другият… аха. — Пилотът забеляза втория открит асансьор в отсрещния край на хангара.
Насочи самолета към изхода и ревът на двигателите заглуши всичко друго преди — фюют — „Черният гарван“ да изхвърчи през левия асансьор.
В същото време приклекналият в джипа Скофийлд тършуваше в раницата на ерпегето.
Това наистина бе руското РПГ на Найт — което означаваше, че в раницата има гранати с различни заряди.
Капитанът намери онази, която търсеше.
Злополучно известната съветска паладиева граната П–61.
Паладиевата граната съдържаше обогатена хидрофлуорна киселина и имаше една-единствена цел: да унищожава цивилни ядрени електростанции по извънредно ужасен начин.
Ядрените оръжия се нуждаят от ядро с плътност от деветдесет процента обогатен уран. Ядрените реактори в цивилните електростанции, от друга страна, имат плътност на ядрото около пет процента, докато при реакторите на ядрените самолетоносачи плътността е около петдесет процента — затова нито един от тези реактори не може да предизвика ядрен взрив. Възможно е изтичане на радиация — като в Чернобил, — но не може да се образува ядрен облак.
Всяка секунда обаче те отделят огромни количества водород — високозапалим водород, — което се неутрализира чрез употреба на вещества, превръщащи опасния водород (Н) в напълно безопасна вода (Н2О).
Но смесването на паладий с водород има обратния ефект. Увеличава се водородът и се образува огромно количество запалим газ, който може да бъде взривен чрез прибавяне на катализатор като хидрофлуорна киселина.
Ето защо гранатата П–61 изпълнява ролята на двустепенен детонатор.