Найт кимна.
— Вече казах на Руфъс да ни закара там.
Изглеждаше необичайно мрачен, почти… разчувстван.
Какво ставаше?
Скофийлд се огледа и най-после се сети.
— Къде е Гант?
И тогава очите на Найт зад жълтите очила се поколебаха — съвсем леко. Капитанът обаче видя и усети в себе си нещо, каквото не бе изпитвал никога.
Абсолютен, тотален ужас.
Алоишъз Найт мъчително преглътна и каза:
— Трябва да поговорим, капитане.
ШЕСТА АТАКА
26 октомври, 17:00 (британско време)
40 (a) (II) В случай на конфликт между глобални сили е много вероятно измъчваното от бедност население на Африка, Близкия изток, Средна Азия и Централна Америка, което е далеч по-голямо от населението на Запада, да залее западните граници и да овладее западните градски центрове.
„Кой трябва да върши трудните неща? Онзи, който може.“
Крайбрежието на Ламанша, Северна Франция
26 октомври
17:00 френско време (11:00 ИСВ САЩ)
„Черният гарван“ кацна на върха на една скала над Ламанша, брулена от проливен дъжд.
Шейн Скофийлд слезе от кабината, стъпи на калната земя и се отдалечи от изтребителя, без да обръща внимание на бурята.
След като Найт му бе описал случилото се в Ямата на акулите, Скофийлд беше казал само две думи.
— Руфъс, кацай.
Капитанът спря на ръба на скалата и силно стисна очи.
Сълзите му се смесиха с шибащия лицето му дъжд.
Гант е мъртва.
Мъртва.
И него не го бе имало там. Не я беше спасил. Преди винаги бе успявал, независимо от всичко.
Ала не и този път.
Той отвори очи. Вторачи се в празното пространство.
После краката му омекнаха и Скофийлд се строполи на колене в калта. Раменете му се разтърсваха от отчаяните му ридания.
Майка, Найт и Руфъс го наблюдаваха от отворената кабина на „Гарвана“, кацнал на двайсет метра от него.
— Мамка му… — изпъшка Майка. — И какво ще прави сега, по дяволите?
Пред очите на Скофийлд се редяха калейдоскопични образи.
Видя Гант — тя му се усмихваше, смееше се, държеше го за ръка, докато се разхождаха по плажа в Пърл Харбър, притискаше се към него в леглото. Господи, почти усещаше топлината на тялото й.
Видя я да се сражава на Антарктида и в Юта. Да спасява живота му с изстрел на магнитната кука в Зона 7.
И после — смаяно — видя Килиън в замъка да казва: „Обичам да наблюдавам изписващото се на лицата на хората изражение на чист ужас, когато осъзнаят, че със сигурност ще умрат“.
И видя света отсега нататък…
Без нея.
Пуст.
Безсмислен.
Погледна към пистолета в кобура си… и го извади.
— Ей, приятел — чу се зад гърба му нечий глас. — Какво мислиш да правиш с тоя пистолет?
Беше Майка.
Стоеше точно зад него.
Скофийлд не се обърна.
— На никой не му пука, Майко. Може да спасим света и никой няма да ни обърне внимание. Хората ще продължат да си живеят живота, без да знаят за войници като нас. Като Гант.
Очите на Майка бяха вперени в оръжието му. От него се стичаше дъждовна вода.
— Прибери пистолета, Плашило.
Скофийлд погледна надолу, видя пистолета и сякаш чак сега го забеляза.
— Ей — каза Майка. И само за да го разсее, му зададе въпрос, чийто отговор вече знаеше: — Какво е имала предвид с това „Предай на Скофийлд, че съм щяла да кажа «да»“?
Той впери поглед в далечината и заговори като робот:
— През последните два месеца мислехме да се женим. Преди две седмици даже запазих маса в оня ресторант на плажа в Пърл Харбър. Там се запознахме, когато тя постъпи в нашия отряд. Когато научи за резервацията, Либи разбра, че ще й направя предложение.
— А ти щеше ли?
— Пръстенът е вкъщи.
Той размърда пръстите на ръката, в която държеше пистолета. Прехапа устни. По лицето му се стече нова сълза.
— Господи, Майко! Тя е мъртва. Мъртва е, мама му стара! Не ми остана нищо. Мамка му! Светът може сам да води тъпите си битки.
С бързо движение опря дулото на пистолета под брадичката си и натисна…
Ала Майка реагира по-бързо.
Сграбчи го в момента, в който оръжието изгърмя, и двамата се затъркаляха в калта край ръба на скалата.
И се сборичкаха: Майка се опитваше да прикове към земята дясната му ръка, Скофийлд се опитваше да се освободи.