— Някой ще ми каже ли какво става, моля? — надвика дъжда Майка.
— Мисля, че на този кораб ни е изпреварил единственият друг човек на света, който е способен да изключи системата СинкЛок — поясни капитанът. — Онзи израелец от военновъздушните сили, Земир, с ударен отряд от най-добрите израелски войници — саярет цаним.
— Тоя ден е толкова странен, че съм готова да повярвам на всичко — каза Майка. — Сега накъде?
Скофийлд си погледна часовника.
17:35.
11:35 нюйоркско време.
Десет минути до изстрелването.
— Ще оставим израелците да свършат мръсната работа долу. По дяволите, с удоволствие ще дам възможност на Земир да се прояви като герой и да обезвреди ракетите. Що се отнася до нас: в кулата. Искам да видя ония снайперисти.
Да разбера с кого си имаме работа преди да се включим в батака в трюма и да помогнем на израелците.
Стигнаха до вратата в основата на кулата, отвориха я и в същия момент…
Бам!
… бяха заслепени от белия лъч на мощен хеликоптерен прожектор.
— Уф, я стига… — изпъшка Скофийлд.
Защото на дългата предна палуба на супертанкера — на сто метра от тях, с въртящ се прожектор — кацаше очевидно краден хеликоптер „Алует“.
Вертолетът се спусна на палубата.
И от него слязоха трима мъже в руски бойни униформи, въоръжени с автоматични пистолети „Скорпион“.
Дмитрий Заманов и последните двама оцелели скорпиони.
— По дяволите! Забравих, че за главата ти все още е обявена награда — изруга Найт. — Това е Заманов. Бягай.
Нагоре по стълбата. На мостика.
17:36.
Гласът на Феърфакс в ухото на Скофийлд:
— Плашило, превзехме мостика на танкера в залива на Сан Франциско. Открихме вражески снайперисти с униформи на еритрейските сухопътни сили…
Скофийлд хукна право към труповете на снайперистите.
Африкански войници.
Командоси. Зелено-кафяви униформи. Черни каски.
И на раменете им — герб. Но не гербът на Еритрея.
А емблемата на елитната нигерийска десантна част: президентската гвардия.
Като ветерани от многобройните африкански граждански войни, бойците от нигерийската президентска гвардия бяха обучени от ЦРУ убийци, в миналото използвани също толкова срещу враговете на страната им, колкото и срещу собствените им сънародници. По улиците на Лагос и Абуджа президентската гвардия беше известна с друго име: отрядите на смъртта.
Охраната на Килиън.
Двама снайперисти тук. И още в трюма, където охраняваха ракетните силози — невидимият враг на израелците.
— Феърфакс, правилно ли чух, че вашите са еритрейци?
— Точно така.
— А не нигерийци?
— Не. Моите морски пехотинци го потвърждават. Военните им отличия определено са еритрейски.
„Еритрея?“ — помисли си Скофийлд…
— Плашило — прекъсна мислите му Майка и широко отвори вратата на един склад. На пода лежаха четири чувала за трупове. Тя бързо смъкна ципа на единия — и разкри вонящото тяло на терорист от Ислямски джихад.
— А, сега ми е ясно — каза Скофийлд. — Изкупителните жертви.
Той включи сателитния си микрофон.
— Феърфакс, предупредете вашите морски пехотинци да са нащрек. Възможно е в главния трюм да има още африкански войници, които охраняват силозите. Съжалявам, Дейвид, още не сме приключили. Трябва да минеш през тях и да доближиш устройството за сателитна връзка на осемнайсет метра от контролния пулт на ракетите, за да мога да ги обезвредя.
— Ясно — разнесе се гласът на младежа.
Майка се присъедини към Найт, който наблюдаваше през прозорците на мостика палубата навън за Заманов.
— Виждаш ли го?
— Не. Тоя руски скапаняк изчезна вдън земя — отвърна Найт. — Сигурно е слязъл при Земир.
Неочаквано в слушалките им отекна гласът на Руфъс:
— Шефе, Плашило. Към вашия танкер се приближава нов обект. Голям катер. Прилича на френската брегова охрана.
— Господи! — изпъшка Скофийлд, обърна се към прозорците и видя голям бял катер откъм десния борд.
Не можеше да повярва.
Освен нигерийския отряд на смъртта, израелската ударна част и руските ловци на глави, които вече бяха на супертанкера, сега пристигаше и френската морска полиция!
— Това не е бреговата охрана — вторачен през бинокъла си за нощно виждане, каза Найт.
Виждаше голям бял катер, който пореше вълните — виждаше острия му като нож нос, голямата картечница на задната палуба, стъклената рубка и окървавените й прозорци.
На руля стояха въоръжени мъже.
— Това е Демона Ларкъм с ИО Осемдесет и осем.
17:38.
Седем минути до изстрелването.
— По дяволите, още ловци на глави! — възкликна Скофийлд. — Руфъс! Можеш ли да ги ликвидираш?