Живеех в страна на умерен социализъм, където притежаването на материални блага бе подсигурено от строго законодателство, а банковата система — изградена върху мощни държавни гаранции. Освен ако не рискувах отвъд границите на законността, нямаше риск от злоупотреба или умишлен фалит. С една дума, нямаше основание за безпокойство. Всъщност никога не съм го и имал — след сериозно следване, макар и не блестящо, много бързо се ориентирах към обществения сектор. Беше към средата на осемдесетте, в началото на модернизацията на социализма, по времето, когато прочутият Жак Ланг9 покриваше с блясък и слава държавните културни институции; началната ми заплата беше съвсем прилична. А после започнах да старея, преминавайки безпроблемно през редуващите се политически промени. Бях любезен, коректен, ценен от началниците и колегите ми; сдържан като темперамент, не съумях да завържа истински приятелства. Вечерта се спущаше бързо над областта Лизийо. Защо никога не бях проявил в работата си страст, подобна на тази на Мари-Жан? Защо изобщо никога не бях проявил истинска страст в живота си?
Изминаха още няколко седмици, без да ми донесат отговор на този въпрос; докато сутринта на 23 декември не взех такси за Роаси.10
3
И ето ме тук, сам, като пълен глупак, пред гишето на „Нувел Фронтиер“11. Беше събота сутрин по време на празниците, Роаси беше претъпкано, както обикновено. Щом получат няколко дни свобода, жителите на Западна Европа се втурват към другия край на земята, прекосяват половината свят със самолет, държат се буквално като избягали от затвор. Не ги упреквам; на път съм да действам по същия начин.
Мечтите ми са посредствени. Като всички жители на Западна Европа, аз искам да пътувам. Е, има трудности — езиковата бариера, лошата организация на обществения транспорт, рисковете от кражба или измама; дори нека нарека нещата по-грубо: онова, което всъщност искам, е да практикувам туризъм. Всеки си заслужава мечтите; моята мечта е безкрайно да редувам „Маршрутите на страстта“, „Цветистите престои“ и „Насладите по избор“ — ако трябва да спомена само няколко от сюжетите в трите каталога на „Нувел Фронтиер“.
Веднага се реших да предприема един маршрут, но доста се поколебах между „Ром и Салца“ (справка CUB CO 033, 16 дни/14 нощи 11 250 фр. стая с две легла, за самостоятелна стая с доплащане 1350 фр.) и „Тропик Таи“ (справка THA CA 006, 15 дни/13 нощи, 9950 фр. стая с две легла, за самостоятелна стая с доплащане 1175 фр.). Всъщност Тайланд ме привличаше повече, но пък Куба има предимството на една от последните комунистически държави, вероятно не за дълго; подобни режими на изчезване крият известна политическа екзотика, но както и да е. Накрая избрах Тайланд. Трябва да призная, че уводният текст на брошурата беше доста ловък, способен да изкуши хората средна ръка:
„Маршрутът — с лекия привкус на приключението! — е организиран така, че от бамбуците на река Куай да се доберете до остров Ко Самуи и оттам, след като прекосите невероятния провлак Кра, да стигнете до Ко Пхи Пхи в сърцето на Пхукет. Едно пътешествие «cool»12 по Тропиците.“
Точно в 8 часа и 30 минути Жак Майо затръшва вратата на къщата си на булевард „Бланки“ в XIII арондисман, яхва мотора си и започва прекосяването на столицата от изток на запад. Посока — офисите на „Нувел Фронтиер“ на булевард „Грьонел“. Всеки втори ден той спира в три или четири от агенциите си: „Нося последните каталози, събирам пощата, меря, тъй да се каже, температурата“ — обяснява моторизираният собственик, вечно издокаран с невъобразимата си шарена вратовръзка. Достатъчно, за да пришпори продавачите: „Следващите дни тези агенции увеличават оборота си…“ — обяснява той с усмивка. Явно очарована, журналистката от „Капитал“13 продължава да се учудва — кой би могъл да предрече през 1967-а, че малката асоциация, основана от шепа протестиращи студенти, ще стигне до такива върхове? Със сигурност не и хилядите манифестиращи, които минаваха през май 68-а пред първата агенция „Нувел Фронтиер“ на площад „Данфер-Рошеро“ в Париж. „Бяхме точно на най-подходящото място, с лице към телевизионните камери… — спомня си Жак Майо, бивш бойскаут, католик с леви убеждения, минал през Националния съюз на студентите на Франция14. — Това беше първият рекламен удар на фирмата, чието име беше вдъхновено от речите на Джон Кенеди за «новите граници» на Америка.“
9
Виден френски политик, член на Социалистическата партия, два пъти министър на културата на Франция(1981-1986,1988-1993) и два пъти министър на образованието. Известен с мерките, предприети в подкрепа на изкуството. — Б.пр.
11
От „Nouvelles Frontieres“ (фр.) — „Нови граници“, една от най-големите туристически фирми във Франция. — Б.пр.
14
Основан през 1907 г., Националният съюз на студентите на Франция (UNEF) е особено активен по време на Съпротивата и на протестите срещу войната в Алжир. — Б.пр.