Турецки извади от чантата си няколко листа, скрепени с кламер, и ги сложи на бюрото.
— Това е експертизата. Рибата, която господин Плат благоволил да похапне, е съдържала отрова. Ако те интересува каква точно, можеш да прелистиш тия документчета. Там всичко е подредено по лавичките, само дето няма химическите им формули.
Меркулов взе експертизите, нахлузи очилата си и набързо ги прегледа.
— Хм… Интересно. — Той свали отново очилата и ги постави върху бюрото. — А какво става с оня… Как беше…?
— Марат Соколов? — Турецки мрачно се усмихна. — Изчезна, готвачът му с готвач. Като риба във водата. Живеел е сам. Ни жена, ни дете, ни коте. Няма роднини. Съседите му от етажа казват, че понякога са го срещали на входа, но не знаят нищо за личния му живот. Колегите му в ресторанта казват, че е бил отличен работник. По време на двете години работа в ресторанта не е закъснял нито веднъж, никой не се оплаквал от него. В книгата за отзиви на ресторанта по повод неговите бъркочи има само хвалебствия. Господин Соколов е бил много добър по рибните блюда.
Меркулов погледна заключението на експерта още веднъж и мрачно каза:
— Трябва ли от това да следва, че нашият Марат Соколов не е влизал в никакви подозрителни връзки?
— Чист е като кристал — потвърди Турецки.
— Как келнерите не са се учудили, че сам се е захванал да поднася храната на мистър Плат?
— Не е било странно. Това е обичайна практика при тях. Главният готвач често обслужва най-добрите клиенти. Келнерите не за пръв път са сервирали на мистър Плат и, разбира се, чудесно са знаели кой е той.
— Тъй, тъй… — Меркулов отново надяна очилата си и пак прегледа експертизите, като че ли се надяваше да намери в тях отговора на всички загадки. Обаче отговора го нямаше там. Меркулов въздъхна, свали очилата и замислено започна да почуква с тях по бюрото. — А какво имаме относно мотивите на убийството? — попита той.
— Трудно е да се определят някакви мотиви. Плат беше крупна личност в международния бизнес. Разбираемо е, че ще се намерят стотици, ако не и хиляди хора, които са имали нещо против него. — Турецки погледна потропващите по бюрото очила и добави: — Да се качиш на такива височини е възможно само ако стъпваш върху главите на останалите.
— Най-лесната работа — додаде Меркулов. — Интересното е дали са го очистили наши бандюги, или са си напъхали ръчичките вносни гастрольори?
— И рече дядо гатанка — промърмори Турецки. — Костя, имам чувството, че с това дело ще хлътнем до немай-къде.
— Абе сигурно е, че няма да скучаеш. Радвай се, Саня, другите изобщо няма какво да правят, а при тебе на работата краят й не се вижда. Трябва да се чувстваш щастлив.
Александър Борисович се усмихна не особено весело.
— Освен всичко останало вие сте и циник, господин държавен съветник от правосъдието първи клас.
В отговор Меркулов небрежно се ухили.
— Вместо да ме псуваш, по-добре ми разкажи какво е правил в Москва твоят милиардер.
— Като че ли не знаеш. По телевизията само за това се дърлят. Както предполагам ти е известно, мистър Плат е бил голям филантроп и е донесъл в Москва няколко картини на руски и западни художници, закупени на търгове извън Русия. Плат е възнамерявал да ги подари на Третяковската галерия и музея „Пушкин“. Освен това Плат е искал да инспектира дейността на собствения си фонд в Русия. До него са достигнали слухове, че фондацията „Плат“, създадена, за да финансира работата на руски учени, кротко е разграбвана от тукашните й шефове.
— Аха! Струва си да се заеме човек с това!
— Абе за какво можеш да се хванеш — махна с ръка Турецки. — Едва ли би докопал нещо сериозно. И сам знаеш как стават тия неща в Русия — по-добре не се навирай! А и едва ли те ще афишират тъмните си дела по такъв глупав начин. Ясно е, че ще проверя версията, но не ми се струва, че има особен смисъл да се ровя в тази посока.
— А кое би си струвало?
Турецки въздъхна и сви рамене.
— Да знаех, веднага щях да се хвана за лопатата. Както обикновено, щях да се заема с първите три версии, които ми идват наум. Първата е фондът на Плат. — Турецки се приведе в реверанс в посока на Меркулов. — Втората са картините, които Плат е имал намерение да подари на Третяковската и музея „Пушкин“. По някакъв начин може да са свързани.
— А третата? — попита Меркулов.
Турецки сви рамене и каза: