— На кого? — рязко попита Турецки. — На кого казахте това?
— Ами на тоя… как беше… Юрий Иванович. Устюгов. Майор Устюгов.
— Откъде познавахте майор Устюгов?
— Как откъде? — учуди се Херсонски. И веднага отново помръкна. — А, да. Вие няма откъде да знаете. Работата е там, че Устюгов беше нашият… както го казва народът — „чадър“. „Чадърът“ на фирмата, която ръководя. Разбира се, цялата мръсна работа Устюгов поръчваше на своите хора от Митишчи. На този… как беше… Десантника.
— Кой всъщност уби Кожухин?
— Александър Борисович — изблея Херсонски с жалостиво гласче, — откъде мога аз да знам? Устюгов ми се обади и каза, че проблемът е вече решен. Попитах: по какъв начин? А Устюгов ми отговори, че било по „най-радикалния“. Тогава разбрах, че Кожухин вече не е между живите. Повече не го обсъждахме. Аз платих на майор Устюгов, а той задели дължимото на Десантника и неговите хора. Това е всичко. — Херсонски млъкна, след това преглътна слюнката си и помоли: — Александър Борисович, може ли чаша вода?
Турецки наля на Херсонски вода в чашата и докато той пиеше, позвъни на Вячеслав Иванович Грязнов.
— Здравей, Слава, аз съм Турецки… Запиши си името — Юрий Иванович Устюгов… Да, У-стю-гов… Прикривал е Херсонски. Убийството на Кожухин също е негова работа. Да, отвличането на Акишин също… — Турецки погледна към Херсонски и попита: — Устюгов ли организира отвличането на Акишин?
— Да — тихо отвърна Херсонски.
— Той е отвлякъл и Акишин — каза Александър Борисович в слушалката. — Да… да… Добре, ще чакам.
Турецки остави слушалката върху вилката и погледна Херсонски.
— А сега ми разкажете как убихте Плат — твърдо настоя той.
Яков Наумович изблещи очи като палачинки.
— Аз?! Плат?! Ама вие какво? Какво ви става, Александър Борисович?! Даже и с пръст не бих го докоснал! Спрямо него не бих дори…
— Стига! — изръмжа Турецки така, че Херсонски се задави в собствените си думи и изплашено се сплеска на стола. — Стига толкова лъжи! Плат е имал решаващата дума. Той е искал да отмени вашата сделка, мамка му! И е щял да го направи, ако не бяхте го отровили!
— Александър Борисович… — заскимтя Херсонски. — Честна дума… Ще се закълна в каквото поискате… Не съм го тровил… Ей богу, не съм го отравял!
— Разбира се, че не самият вие. Но заповедта е била ваша. И заради това ще получите максималната присъда.
След думите „максимална присъда“ Херсонски се сгърчи. Той извади от джоба си кърпичка (при това ръката му трепереше) и избърса изпотеното си чело.
— Добре — избъбри Херсонски. — Ще ви разкажа цялата история. А вие сам ще определите доколко съм виновен. Всичко започна една вечер…
Беше надвечер. Херсонски, генералният директор на представителството на фирмата „Dulle“ в ОНД Кретинин и главата на фирмата „Устойчиви технологии“ Галин седяха на фотьойлите във вилата на Кретинин. Всеки държеше чаша с уиски. И тримата гледаха към ниския невзрачен човек, седнал на стола пред тях.
— Желателно е убийството да бъде замаскирано като нещастен случай — каза Херсонски.
— Ще е доста сложно да се уреди — отвърна невзрачният човек със също толкова невзрачен глас. — Господин Плат е известна фигура. Не се появява никъде без телохранителите си.
— Не може ли да организираме взривяване по пътя, а след това да бъдат обвинени терористи? — предложи Кретинин.
Невзрачният човек поклати глава.
— Не. Няма да ни стигне времето, за да подготвим взривяване.
— Какво да правим тогава? — попита Галин. — Как да го отстраним от пътя си?
Невзрачният се замисли. Бизнесмените очакваха отговора му с напрегнато внимание. Най-сетне невзрачният човек проговори:
— Струва ми се, че трябва да се действа пряко и явно — каза той. — Плат има достатъчно много врагове и без вас тримата. Свързват го стотици нишки с всичките земни континенти. Нито един детектив не е в състояние да разплете такова кълбо. — Невзрачният се замисли и добави: — Ако, разбира се, не оставим някакви улики.
— Тогава не оставяйте — изрече Херсонски. — В края на краищата вие сте професионалист. Как възнамерявате да го ликвидирате?