Същия ден Рябчук, съвземайки се от клофелиновото отравяне, разказа на Турецки, че председателят на Съюза на инвеститорите Иван Петрович Кожухин е удавен в Истринския язовир не от кого да е, а от Григорий Вашкин, наричан още Десантника. Рябчук и Марков не са присъствали на удавянето, чакали са Десантника в една кола близо до язовира.
Десантника се върнал от „работата“ си мокър и зъл и няколко пъти повторил, че жертвата се съпротивявала и никак не й се щяло да отиде на дъното. След което през целия ден се сгрявал с водка в същата кръчма, където ставали срещите на Рябчук и Сидоренко, довели по-късно Десантника и Марков до толкова печална и за двамата развръзка.
Обаче все още нямаше отговор на въпроса кой е убил американския милиардер Лайъм Плат.
Глава четиринадесета
Краят на играта
1.
Вера Акишина и Турецки седяха в неговата кола. Момичето не пожела да разговаря със следователя вкъщи, „за да не травмира близките си“. (Татяна Олеговна и Артур имаха наложена мярка за неотклонение „подписка“ и появата на Турецки можеше наистина да ги докара до нервен шок.)
Преди да започне разговора, Турецки запали цигара. Предложи и на Вера, но тя отказа.
— Не искам. Но вие пушете.
Момичето бе много красиво. Овално лице с красиво очертани скули, големи очи, очертани с дълги, пухкави мигли, изящен нос, пищна светла коса, разстилаща се върху раменете й. Докато гледаше Вера, Турецки усети в сърцето си някакво старо парливо усещане, което поразява всеки мъж, видял пред себе си красива и недостижима — поради разнообразни причини — жена.
— Вера Сергеевна — започна Турецки, — знам всичко за „Платинената карта“ и за вашето участие в този… — Турецки се поусмихна — проект.
— Все едно ми е — равнодушно отвърна Вера, без да погледне Турецки. — Готова съм да отговарям за всичко, което съм извършила.
— Дойдох не за да ви обвинявам в нещо — меко каза Александър Борисович. — Разследвам убийството на един човек. Вие можете да ми помогнете.
Вера се извърна и погледна Турецки.
„Ангел — помисли си Александър Борисович. — Истински ангел!“
— Готова съм да ви помогна — каза Вера. — Но не съм сигурна, че ще мога. За кого говорите?
— Наричаше се Лайъм Плат.
Вера кимна.
— Чувала съм това име. Той е някакъв милиардер, нали?
— Беше — отговори Турецки. — Докато не го убиха.
Вера смръщи тънките си тъмни вежди.
— Едва ли бих могла да ви помогна — тихо каза тя. — Никога не съм виждала Плат. Защо дойдохте точно при мен?
— Защото познавате отблизо човека, който… който е бил свързан с Плат.
— Свързан? — Вера се замисли. След това миглите й трепнаха, в очите й се появи разбиране и тя попита: — За Дейвид Флин ли става дума?
— Да — отвърна Турецки. — Ако не греша, вие сте се запознали с него в Париж.
Вера студено се усмихна.
— Да, това се случи в Париж. Тогава той се представи като служител на фирма, която иска да купи наши програми. Но после се оказа, че това е било само примамка. Той просто искаше да се сближи с мен. Бях му харесала, нали разбирате?
— Прекрасно го разбирам — кимна Турецки.
— По-късно пристигна в Москва и ми предложи да се омъжа за него. Аз му отказах. — Вера отмахна от челото си дълъг кичур коса. Погледна Турецки и присви красивите си очи. — Извинете ме, нали вашето име е Александър Борисович?
— Да — кимна Турецки.
— Александър Борисович, аз не познавам добре историята на техните взаимоотношения. Имам предвид Дейвид и този човек… — Плат. Момичето намръщи високото си чисто чело. — Само веднъж съм чувала от Дейвид това име — замислено произнесе тя. — И беше доста отдавна. Някъде преди около половин година.
Очите на Турецки хазартно заблестяха, както винаги му се случваше, когато се озоваваше пред лицето на тайна, с която си беше блъскал главата дълго време и от която зависеше разплитането на някое дело.
— Не бихте ли могли да си спомните в каква връзка спомена Дейвид това име?
Вера разсеяно погледна димящата цигара на Турецки и внезапно каза:
— Бихте ли ми дали една цигара?
— Да, разбира се. — Турецки извади от кутията една цигара и я подаде на Вера. — Моля!