Денис вдигна ръце и показа празните си длани.
— Къде ви е оръжието? — попита Флин.
— Нямам — отвърна Денис.
Флин се усмихна.
— Направо ви повярвах. Я си вдигнете пуловера!
Денис послушно запретна пуловера си. Зад колана на джинсите му нямаше нищо.
— Обърнете се гърбом! — настоя Флин.
Денис се подчини.
— Като че ли наистина сте невъоръжен — неразбиращо рече англичанинът. — Хм. Тогава как смятате да ме арестувате, детективче?
— Паркът е обкръжен от мои хора — каза Денис. — Няма как да избягате.
Флин светкавично се огледа наоколо. Отново премести погледа си върху Денис.
— И каква е причината да ви вярвам, детектив?
— Защото нямате друг изход — навъсено отвърна Денис. — Първо пуснете момичето. Нали вече разбрахте, че нямам оръжие.
— Момичето ще дойде с мен! — яростно изкрещя Флин.
Вера вдигна ръце и обхвана с тънките си бели пръсти лакътя на Флин.
— Не, Дейвид — тихо изрече тя. — И без това няма да дойда с теб. Ако искаш — убий ме.
Известно време Флин размишляваше. Високото му чело бе прорязано от дълбоки и отчетливи бръчки. След това той потръпна, като че ли току-що се бе събудил, погледна Денис с тежък поглед и внезапно изкрещя:
— Искаш Вера? Вземи си я тогава!
Флин с рязко движение блъсна Вера настрани — достатъчно силно, за да я събори на земята. Денис се втурна към Флин, но той бързо вдигна пистолета и натисна спусъка.
Гръмна изстрел.
Тежкият черен пистолет падна от ръката на Флин и глухо изтропа върху асфалта. Главата на англичанина клюмна и той падна на колене, като че ли имаше намерение да се помоли. Денис изрита пистолета. Флин се вгледа в червеното петно, което се разстилаше върху тънкия му бял пуловер на нивото на сърцето, вдигна глава и се втренчи в Денис с мътен поглед. След това побледнелите му устни бавно се изкривиха в някакво жалко подобие на усмивка и той каза:
— That’s all…
След което Флин рухна ничком и притихна.
Денис приклекна и докосна с пръсти шията на англичанина.
След това се изправи, погледна Вера и каза:
— Мъртъв е.
5.
Навън страшно застудя, но в кабинета на Меркулов бе топло и уютно. Турецки седеше във фотьойла си с чаша кафе в ръката и замислено мърдаше вежди. Меркулов го наблюдаваше с усмивка.
— Е какво, Саня, можем ли да приключим това дело? Арестувахме Борисов и Овчинников — признаха си всичко.
Турецки леко повдигна вежди и погледна косо Меркулов.
— Да, Костя, вече можем — отвърна той без всякакъв ентусиазъм.
— Тогава защо си толкова мрачен?
Турецки отпи от кафето си.
— Как да ти кажа… Това дело ми струва много нерви, Костя, прекалено много… — Той сви рамене. — Дали не остарявам?
— Поне е сигурно, че не се подмладяваш — съгласи се Меркулов. — Но като за старче все още вършиш работа.
— Благодаря ти за комплимента, но като честен човек аз ще го преадресирам към Денис Грязнов. Без него аз…
— Знам, знам… — махна с ръка Меркулов. — Но ти, Саша, си като вълк единак в гората — награби здравата нещата, изпоплаши всички.
Турецки изсумтя:
— Падаш си по преувеличенията.
— Брой! — Меркулов започна да свива пръсти. — Намери убиеца на Плат. Това първо. Успя да осветлиш сенчестите места в управленията на големите компании в Москва. Второто. Направи прозрачни всички комбини на най-мощните фирми монополисти в страната. Трето поред. Четвърто: доказа неплатените данъци от нефтените, металургичните, газовите, търговските и разни други магнати. Не си струва да скромничиш, Саня. Ти помогна на държавата, която ще налее в бюджета си милиарди долари. А това така или иначе е един голям успех.
— Ама че гръмко — усмихна се Александър Борисович.
— И трябва да се отбележи — всичко е справедливо.
— Само че ти забрави още едно име — Сергей Михайлович Акишин. Ако съм успял да постигна нещо, то е било само чрез неговата помощ.
— Няма проблеми — кимна Меркулов. — Но благодарение на кого той се оказа на свобода? Ако не бяхте вие с Денис, той нямаше да е между живите. Въобще нямаше да го има. Между другото, той как е?
— Разведе се с жена си, всичко останало е нормално. А какво стана с хулигана Адамски?
— Освободиха го. Делото е прекратено. — Меркулов погледна към чашата с кафе, която Турецки държеше, и внезапно попита: — Слушай, ти сега вкъщи ли си отиваш?