Мистър Плат въздъхна тъжно.
— За съжаление обаче е доста труден като произношение — сподели той. — Да не говорим за всичките ви падежи и склонения. Направо са някакъв ужас!
До масата се появи келнерът.
— Вече приготвят пъстървата — съобщи усмихнато той. — Докато чакате, не искате ли да пийнете нещо?
Мистър Плат погледна Никита. Той смутено сви рамене.
— Не знам.
— Не ми обръщайте внимание — каза мистър Плат. — Довечера имам важна сделка, така че ще се огранича с ябълков сок. С рибата ще изпия чаша сухо вино и толкова. А вие си поръчайте каквото искате.
— Мм… Тогава може би… — Никита погледна келнера и изрече, сменяйки тона си от нерешителен на уверен: — One beer, please!
— Каква желаете? — вежливо уточни келнерът. — „Будвайзер“, „Холщайн“, „Клинска“? Или нашето марково?
— Вашето марково — съгласи се Никита.
Келнерът кимна и се обърна към Плат.
— Ябълков сок, ако правилно съм разбрал?
— Yes, my friend!
Келнерът учтиво се поклони и се втурна да изпълнява поръчката.
— Още година-две и ще станете напълно цивилизована страна — отбеляза мистър Плат, загледан след отдалечаващия се келнер. След това извърна погледа си към Никита и попита: — Та на какво се бяхме спрели?
— На падежите и склоненията — припомни преводачът на магната.
— А, да. Всъщност…
Мистър Плат се наприказва още десетина минути, наслаждавайки се на великолепната си дикция и на това, че мислите му текат толкова гладко и свободно. Никита не споделяше напълно възторзите на милиардера, но предпочиташе да не го прекъсва.
Рибата и двете високи чаши с бяло вино бяха донесени не от келнера, а от самия главен готвач, ниско слабовато човече с перчемче черна коса и угодническа усмивка върху тънките устни. Той подреди чиниите и чашите върху масата и услужливо се усмихна.
— Това е подарък от заведението, мистър Плат.
Никита преведе казаното от главния готвач.
— Подарък? — повдигна вежди милиардерът. (Рядко някой правеше подаръци на мистър Плат, затова той се отнасяше към подобни прояви на гостоприемство с голямо подозрение.) — Поради какви заслуги? Аз да не съм кинозвезда?
— Вие сте наш редовен клиент — без изобщо да се смути, отвърна главният готвач. — При това един от най-добрите. Това просто е знак на уважение. Моля ви, не ми отказвайте!
Мистър Плат щеше да се възпротиви, но рибата така примамливо благоухаеше, а усмивката на главния готвач бе дотолкова предразполагаща, че той само въздъхна и разтвори ръце.
— Добър апетит! — пожела главният готвач, обърна се и се отдалечи.
Милиардерът внимателно огледа рибата, сякаш искаше да открие нещо нередно. Обаче тя изглеждаше прекрасно.
— Мислите, че са ни пробутали залежала стока? — усмихна се Никита.
В отговор мистър Плат измърмори нещо неразбираемо.
— Както виждате, мистър Плат — със същата подигравателна усмивка продължи Никита, забелязвайки как бузите на милиардера поруменяха, — вие не сте единственият, който умее да прави подаръци.
Милиардерът въздъхна.
— Нда… вярно. И все пак… По дяволите, едва сега разбирам вашето смущение, Ник. Оказва се, че ако искаш да объркаш някого, трябва да му направиш някакво добро.
Преводачът кимна утвърдително.
— Абсолютно вярно наблюдение.
— Какво пък — мистър Плат отново заговори уверено и делово. — Да започваме. Нека проверим дали не ни е пробутал някаква гадория. Как беше на руски? Гювеч? Аванта?
— Точно така. Руснаците твърдят, че когато те черпят, даже оцетът е сладък.
Мистър Плат се разсмя. След това преводачът и милиардерът разгънаха върху коленете си салфетките и хванаха ножовете и вилиците.
— Ммм… — поклащаше глава Плат, похапвайки от рибата, премрежил очи от удоволствие. — Божествено! Направо божествено! Харесва ли ви рибата, Ник?
— Много е вкусна — увери го Никита. — Наистина! Никога не съм ял нещо по-вкусно!
— Нали ви казвах! — Лицето на Плат сияеше, в очите му проблясваха лукави пламъчета. — И не забравяйте виното, Ник. Бялото вино подчертава вкуса на рибата.
Никита изобщо не го пренебрегваше. Той лакомо ядеше риба, без и за секунда да забравя, че във вътрешния джоб на сакото му лежи чек за двадесет хиляди долара. Нямаше търпение работният му ден да свърши по-бързо (в шест часа мистър Плат трябваше да се отправи към деловата си среща и Никита щеше да бъде сменен от друг преводач), след което да се отбие в банката и да осребри въжделената сума. Никита си представи как ще се зарадва жена му и устните му произволно се разтвориха в широка, глуповата усмивка.