Плат се изкикоти.
— Ник, забелязвам, че рибата наистина ви харесва. Нищо чудно. Преди време и аз…
Внезапно милиардерът млъкна. Лицето му побледня и се издължи. Той хрипкаво пое въздух и вкопчи ръце в гърлото си.
— Какво ви е? — недоумяващо попита Никита, без да разбере дали Плат наистина се чувства зле или просто му прави номера.
От гърлото на мистър Плат се изтръгна спазматично хриптене.
Без да мисли и секунда повече, Никита скочи от стола си, заобиколи тичешком масата, пъхна ръце под мишниците на мистър Плат и рязко натисна слънчевия му сплит. (Беше го виждал в някакъв филм — така спасиха един, задавил се с костилка от вишна.) Този път това обаче не помогна. Мистър Плат продължаваше да хърка, драскайки по пода с краката си, обути със скъпи лачени мокасини.
Никита не успя да предприеме нищо повече. Силен удар в челюстта го отхвърли встрани, той рухна върху съседната маса и изгуби съзнание.
Очите на мистър Плат се изцъклиха и той заби лице в чинията с риба.
Когато бодигардът повдигна главата на милиардера от блюдото, веднага разбра, че той вече е мъртъв.
Глава втора
Турецки в действие
1.
Тази вечер Александър Борисович Турецки бе решил да уреди на жена си малък празник. Сутринта се сети, че напоследък й отделя твърде малко внимание. Тази мисъл не му хрумна току-така. Вече втори ден Ирина практически отказваше да разговаря с него. На всеки негов въпрос тя отвръщаше с „да“ или „не“. Приготви някаква вечеря от идиотските полуфабрикати, които вече няколко дни отлежаваха в хладилника. И след като хапнаха, веднага се прибра в спалнята.
Разбрал, че с жена му не всичко е наред, Александър Борисович набързо си взе душ, обръсна се, освежи се с одеколон и след десетина минути се изправи пред очите на любимата си съпруга в цялото си мъжко великолепие.
Но жена му вече бе заспала.
На сутринта, приготвяйки се за работа, тя продължаваше да се държи извънредно странно. Мълчеше, мръщеше се и когато Турецки директно я попита за причините, предизвикващи странното й поведение, тя отвърна:
— Като живееш с вълци, ще виеш по вълчи.
И отиде на работа.
Загадъчната реплика на жена му напълно извади от равновесие Александър Борисович. През целия ден той размишляваше за настъпилите промени, като се опитваше да си припомни с какво би могъл да обиди жена си. Не успя да си спомни нищо подходящо.
Меркулов обаче успя да хвърли светлина върху ситуацията. След като забеляза, че Турецки е в лошо настроение, той шеговито се поинтересува:
— Какво става, мъченико? Ирина пак ли те е заяла, че отделяш малко време за семейството си?
В отговор Турецки студено се усмихна и отвърна:
— Константин Дмитриевич, както знаеш, аз нямам семейни проблеми. Радвам се единствено на тихи семейни удоволствия.
По този начин неприятната тема бе приключена. Обаче от думите на началника в душата му остана някаква мътилка. След като прекара остатъка от работния ден в тягостни размишления (слава богу днес нямаше кой знае какво да се върши), надвечер Турецки реши, че е крайно време да действа.
На връщане от работа той се отби в супермаркета и накупи всякакви вкуснотии — пушено месо, пилешки рулца, сельодчица във винен сос, малко плодове, малко сладкиши, мъничко хайвер и голямо парче свинско месо. След като поразмисли, той добави към всички тия елементи на сладкия живот две бутилки шампанско и бутилка водка (все пак бе длъжен да помисли и за себе си).
Завръщайки се вкъщи, Александър Борисович, без да пророни ни дума на жена си, се упъти към кухнята и се залови за работа. По време на целия час, който Турецки прекара около масата и печката, жена му само веднъж се мярна на вратата на кухнята. Появи се, изгледа смаяно произвола, който се извършваше в нейната епархия, усмихна се и се оттегли в хола.
И ето че часът на разплатата настъпи. Александър Ворисович тържествено положи върху масата блюдото със свинско, задушено с горчица. Към основното ястие той добави още няколко чинийки с доста апетитни нещица. А след това шампанското и водката.