— Здрасти, Саня, отдавна не сме се виждали…
— Да бе — изръмжа Турецки. — Отпреди три часа.
— Толкова отдавна? Не може да бъде! Както и да е, появи се повод да се срещнем. Не си ли гледал днешните новини?
— Не. Какво е станало?
— Чувал ли си за Лайъм Плат?
— Разбира се. Милиардер и меценат. Влага пари в икономиката на Русия.
— Вече няма да влага — каза Меркулов. — Преди два часа умря.
— Съжалявам много. Аз какво общо имам с това?
— Нищо. Ако не се брои, че ти ще разследваш това дело.
— Мамка му… — Турецки погледна към Ирина. Тя бе по-мрачна от облак. Очите на жена му, допреди малко толкова топли и блестящи, бяха станали студени и неприязнени.
— Значи баровецът е опънал петалата в Москва? — унило промърмори Турецки. — Каква работа е имал тука?
— Трябва ти да разбереш.
— Може ли поне да знам от какво е умрял?
— Прилича на сърдечна криза, ял риба в ресторант, хванал се за гърдите и умрял.
Ирина въздъхна и се извърна към прозореца. В душата на Турецки се смрачи.
— За какъв дявол съм ти притрябвал, ако е било сърдечен пристъп? — нервно попита той.
— Съществува подозрение, че е бил отровен. Главният готвач се е смотал. А точно той е поднесъл рибата. Оперативниците вече са предали за анализ посудата и чашите, които е използвал Плат. Виж, нямам повече време. Изпратих ти кола, идваш в управлението, там ще разбереш за какво точно става дума. Хайде!
Отсреща се чуха кратки сигнали.
Турецки бавно остави слушалката. Ирина го изгледа внимателно и сухо се усмихна.
— Доколкото разбирам, романтичната вечер се отлага?
Александър Борисович въздъхна, седна на дивана и се опита да прегърне жена си, но тя се изплъзна от обятията му и се изправи рязко.
— Заминавай. Опитай се да не вдигаш шум, когато се прибираш. Искам да спя.
2.
Следващият ден, за разлика от предишния, се оказа облачен и ветровит. Слънцето почти не се показваше иззад тъмните, космати облаци. Малко преди обяд започна да ръми ситен гаден дъждец, който така и не успя да се превърне в порой.
Преводачът Никита Андреевич Сергеев се беше сгърбил под бодливия поглед на Турецки. Интериорът в кабинета на следователя от прокуратурата явно му действаше потискащо. От време на време той допираше длан до лицето си — върху скулата на преводача личеше доста голям синкав оток. Турецки наблюдаваше движенията му с иронична насмешка. Сергеев реагираше с мрачни гримаси.
— Все пак вие не за първи път работите с Плат? — попита Турецки след един подобен жест.
Преводачът сви рамене.
— Бях негов преводач и при предишното му идване в Москва.
Турецки се облегна назад върху стола и замислено склони глава.
— Никита Андреевич, мога ли да знам какво точно сте празнували заедно?
— Нищо — мрачно отвърна преводачът. — Просто вечеряхме.
— Винаги ли вечеряте с клиентите си?
— Не.
Александър Борисович кимна, сякаш Сергеев бе потвърдил някакви негови подозрения.
— Плат никога по-рано не ви е канил в ресторант, нали? — сухо попита Турецки.
Преводачът се намръщи. Беше явно, че този разговор не му доставя никакво удоволствие.
— Не. С изключение на светските купони, по време на които ми се е налагало да превеждам.
— Какво се случи този път?
— Не знам — отвърна Сергеев.
Турецки отвори горното чекмедже на бюрото си, извади от него смачкан чек и го сложи върху плота.
— Бодигардовете на Плат споделиха, че сте разговаряли с него за някакви пари — каза Турецки. — Дали не е ставало дума за тези?
Сергеев погледна накриво чека и преглътна — острата адамова ябълка подскочи нервно върху шията му.
— Добре — с усилие произнесе той. — Добре де, всичко ще ви разкажа. Мистър Плат ми подари този чек. Оплаках му се, че не ми дават банков заем, и той ми подписа чека.
— Просто така — взе и го подписа? — усмихна се Турецки.
Преводачът нервно се намръщи.
— Казвам ви истината — промълви той. — Не съм го молил за тези пари. Мистър Плат обичаше да се прави на Багдадския халиф. Беше му приятно да се усеща благодетел. Всеки със слабостите си — не мога да го осъждам за това. Но честна дума, наистина не съм го молил за тези пари. Казах му, че няма да успея да ги върна бързо, но той само пренебрежително махна с ръка. Каза, че това ще е подарък за рождения ми ден.