Владимир Малов
Платон, моя приятел…
… Философът седеше под сянката на маслината, заобиколен от любимите си ученици и бавно, с удоволствие говореше. Разсъждаваше, че човешките знания са безгранични, че те никога не могат да бъдат пълни и абсолютни, че само знанията дори и ограничени помагат на човека да разбере същността на нещата. Възползувал се от паузата, един от учениците попита:
— Значи ли това, че дори ти, учителю, най-мъдрият от мъдреците, можеш да сгрешиш, тъй като няма абсолютна истина и знанията са несъвършени?
Философът се усмихна и закри с длан очите си.
— Непогрешими хора няма, младежо — отвърна той, — това го запомни завинаги… И още нещо запомни: колкото повече човек знае, толкова повече може да сгреши…
Лабораторията за експериментално предаване на мисли от разстояние вече премина на осемнайсетчасов работен ден. Инженерите и техниците падаха от умора, бързайки да завършат монтажа на последните блокове от Уредбата. Научните сътрудници и ръководителите на различните служби спореха до прегракване, обсъждайки детайлите на плана за бъдещето изпитване. А самият ръководител на Проекта, знаменитият учен и почетен член-кореспондент на всички Академии на науките и научните сдружения по света сега се пресели в своя кабинет и спеше там, когато можеше, закусваше и обядваше набързо, а през останалото време със зачервени от умора очи препускаше от стая в стая, за да бъде навсякъде и да проверява всичко и всички.
А до началото на изпитването, срокът на което определи Академията на науките, оставаше все по-малко време. Най-после настъпи мигът, когато знаменитият учен натисна червения бутон за готовност номер едно и произнесе кратка реч на своите сътрудници, които се бяха събрали в монтажната зала.
— Днешният ден, 24 май 2079 година — каза той, — дълго ще се помни от всички. Защото той открива пред човечеството нови, невиждани и безгранични перспективи. Хора, отдалечени на десетки километри един от друг, отсега нататък ще приемат информация, без да използуват радиоприемници. С помощта на нашата машина те ще могат да си служат с най-съвършените приемници: със собствените си мозъци. Разбира се, такива предавания не винаги ще им бъдат необходими, както сега, когато човек не желае да слуша дадено предаване, изключва радиото. Това е предвидено: съществува микроскопично защитно устройство, което се побира в джоб, то може да се включи по желание и да прекрати приемането. — Ученият се изкашля и внимателно огледа сътрудниците си. — Разбирам, че днес Уредбата е още несъвършена — с големи размери и недостатъчна мощност. Но работа по усъвършенстването й ще има и занапред!
Сътрудниците на Лабораторията знаеха всичко това, но тържествеността на момента ги вълнуваше. Насред монтажната зала се извисяваше странно обемисто съоръжение съставено от много и най-разнообразни детайли с неописуеми форми. Избухнаха аплодисменти. Първият заместник-ръководител на Проекта и началникът на техническата служба излязоха напред. Заместникът държеше под мишница обемиста папка, която съдържаше подробния план на бъдещите изпитвания. Трябваше да започнат естествено с кучета. Уредбата щеше да им внушава различни команди за изпълнение. Но знаменитият учен изведнъж дигна ръка и обяви:
— Моля събранието да ми разреши първият опит да се проведе направо с човек.
Аудиторията развълнувано забръмча.
— Аз ще бъда този човек — каза ученият, като изчака паузата. — Предвиждам възражения, но моля ви да ме разберете правилно. Целият риск като ръководител на Проекта поемам върху себе си. Срокът за изпитване по такъв начин рязко ще се съкрати. Човечеството не може да чака — продължаваше той с нарастващо увлечение, — то отдавна мечтае за онези възможности, които ще получи с помощта на Уредбата!
Заместникът и началникът объркано се спогледаха. Знаменитият учен се отличаваше с ексцентричност и това безподобно предложение беше напълно в неговия дух. В същото време той беше твърд човек (това е необходимо в науката) и винаги умееше да настоява на своето.
— Има ли възражения? — ръководителят на Проекта изведнъж лукаво, по детски, се усмихна. — В такъв случай аз отивам в най-отдалеченото помещение на Лабораторията и сядам на бюрото с чист лист хартия. Ще запиша това, което вие ще ми предадете. Да започнем!
Вратата се хлопна зад него.
Заместник-ръководителят и началникът на техническата служба отново се спогледаха. В коридора затихваха крачките на учения. Зад прозореца се усили шумът от тълпата репортери, обсадила сградата на Лабораторията. После заместникът вдигна рамене и остави папката настрана.